Нова вълна от национализации се надига по света

Четвърта вълна: 20-те години на XXI век

Настоящата вълна на национализации започва след глобалната финансова криза от 2008 г. и извънредните придобивания на няколко големи финансови институции. В повечето случаи тези действия впоследствие са отменени, но от края на предходното десетилетие насам има и по-трайни национализации. Някои са в отговор на големи глобални шокове в търсенето и предлагането, като пандемията от COVID-19 през 2020 г. и скока на цените на суровините през 2022 г., предизвикан от руската инвазия в Украйна.

Други придобивания целят да отговорят на по-широки предизвикателства, като изменението на климата. Национализацията на минерали, използвани в технологии за възобновяема енергия, например може да позволи на страните износителки да се възползват от ценовите предимства. Друга група придобивания е свързана с националната сигурност и желанието на правителствата да контролират ресурси, считани за жизненоважни за стратегическата конкуренция.

Геополитическите национализации ще направят преките чуждестранни инвестиции между стратегически противници по-рискови. Това обаче не означава непременно, че цялостната глобална икономическа и финансова интеграция ще намалее. Вместо това повече търговия, кредитиране и инвестиции могат да се насочат вътре в геополитически съюзени блокове, докато неутралните държави могат да привлекат чуждестранен капитал, позиционирайки се като надеждни посредници и сигурни дестинации за инвестиции.

Национализациите често се случват на вълни, защото са реакция на широкообхватни външни и вътрешни фактори. Когато цените на суровините се повишават, перспективата за завземане на по-голям дял от приходите от износ става привлекателна. Успешните национализации сигнализират на други държави, че подобни политики са лесни за прилагане и желателни. Този „демонстрационен ефект“ обяснява защо исторически национализациите се концентрират във вълнообразни и проциклични движения.

Правителствата могат по-лесно да извършват национализации във времена на инфлация, когато реалните разходи за изкупуване на активи срещу обезщетение са по-ниски. По-голямата мобилност на капитала обаче обикновено ограничава национализациите, тъй като предоставя на инвеститорите повече възможности за излизане и ускорява пазарните реакции, които ограничават действията на правителствата.

Фактът, че днес национализациите се увеличават въпреки исторически високата интеграция на капиталовите пазари, сочи към наличието на силни макроикономически и геополитически процеси, благоприятстващи придобиванията, както и към нарастващото политическо убеждение, че национализациите са жизненоважен инструмент на икономическата политика в епохата на геоикономическа фрагментация.