Успя ли ЕС да се превърне в империя?

Империя ли е Европейският съюз (ЕС)? Доскоро въпросът се смяташе за абсурден. „Империя“ беше нещо негативно, свързано с автокрация, завоевание, експлоатация и неограничени прояви на власт. Накратко всичко, което Европа не е.

Нещата обаче се променят, пише онлайн изданието EUObserver.com. ЕС е твърд с Великобритания, затвори външните си граници по време на пандемията, започна проверка на чуждестранните инвестиции и се бори с джихадизма в Мали. Изведнъж хората взеха да казват: „ЕС се държи като империя“, посочва се в анализа.

Интересното е, че в това не се влага непременно негативно значение. Това е по-скоро като наблюдение, нов начин на гледане на нещата. Започваме да мислим различно за себе си и Европа.

Главно външното развитие предизвиква тази промяна. Европа все повече е заобиколена от сили и групи, които искат да я отслабят. Brexit и нарастващата условност на американския щит за сигурност принуждават ЕС да отстоява това, което е изградил и постигнал през годините, за да го защити.

За да направи това, Европа започва да използва властта и да я проектира извън своите граници. Икономически Европа е мощна от много години. Вътрешният пазар е един от най-големите в света. Всеки, който иска да продава стоки или услуги на този пазар, трябва да спазва европейските правила, тъй като те са изключително строги и добре прилагани. В тези правила са залегнали европейски ценности, като например разпоредби относно изменението на климата, доброто управление или правата на човека.

Компании от Азия до Латинска Америка молят своите правителства да копират правилата на ЕС, така че да не се сблъскват с множество регулаторни режими. Google и Amazon спазват строгите европейски правила за защита на данните, дори в САЩ. В Руанда се отглеждат цветя за европейския пазар съгласно правилата на ЕС. Руандийците извършват инспекциите на място с европейски контролни списъци.

Европа е установител на стандарти в световен мащаб. Ето защо, по-близо до дома, съседи извън ЕС като Швейцария и Норвегия участват в големи части от вътрешния пазар. В замяна те следват много разпоредби на ЕС и плащат вноски. И двете страни поддържат сфери, в които са по-суверенни, но  това си има своята цена.

В Норвегия сиренето е много скъпо: вносните сирена са изправени пред високи вносни мита, а норвежките са скъпи, защото обслужват малък пазар. Пералните машини струват повече в Швейцария, отколкото в Германия, тъй като швейцарците отказват да приемат стандартизираните размери перални машини в ЕС. Машините трябва да бъдат произведени специално за швейцарския пазар с уникални, „суверенни“ размери.

Дълго време европейците едва ли са осъзнавали тази сила. Тя стана видима сега, отчасти заради Brexit. Великобритания отказва да копира правилата на ЕС, избирайки суверенитет пред достъп до единния пазар. Докато наловената риба гние по британските кейове, защото не може да бъде продадена в Европа, лидерът на консервативната Камара на общините Джейкъб Рийс-Мог, пламенен поддръжник на излизането на страната от ЕС, заяви: "Сега те са британски риби и са по-добри и по-щастливи за себе си".