Безпрецедентен срив на емигрантските пари със 72% отчита България през 2020 г.

За цялата пандемична 2020 г. работещите извън страната български граждани са изпратили на близките си тук едва 339,4 млн. евро. Това е с 879,4 млн. евро (72%) по-малко от преводите за 2019 г., когато в страната са дошли 1,219 млрд. евро от гастербайтерите, показва проверка на Investor.bg в информационните масиви на БНБ. Подобен спад е без аналог за последните 10 години (последните актуални данни в сайта на БНБ започват от 2010 г.).

Справка в архивите показва, че дори избухването на финансовата криза, предизвикана от срива на Lehman Brothers Holdings Inc. през 2008 г., не води до такова намаление на трансферите от работещите зад граница. Нещо повече – до миналата година тенденцията бе към трайно и непрекъснато увеличение. 

Конкретно през декември гастербайтерите са пратили в България едва 11,9 млн. лв., което е с 82,3 млн. лв. по-малко спрямо последния месец от 2019 г. През 2020 г. най-слабият месец е април, когато емигрантите са превели 10,5 млн. евро. Именно в края на март пандемията от COVID-19 принуди почти всички държави по света да въведат строги ограничения с цел намаление на разпространението на вируса. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха предимно сектори, в които работят именно имигранти. От данните на БНБ се вижда още, че намалението е драстично през всички месеци от 2020 година след януари и февруари, когато преводите са на традиционните си нива от около 90-98 млн. евро. 

Вече много пъти писахме, че зависимостта на България от емигранските трансфери е огромна и тези преводи съвсем спокойно могат да минат в графата „най-голям чуждестранен инвеститор в страната“.

Проблемът е, че за разлика от преките чуждестранни инвестиции в страната (за 2020 г. те са в размер на 561,7 млн. евро или с повече от 50% по-малко спрямо 2019 г.), парите от гастербайтерите отиват директно в потреблението. Най-често сумите се харчат за плащане на сметки, такси за обучение, здравни услуги или различни покупки за дома. Тези средства не създават добавена стойност, но пък драстичното им намаление сериозно засилва породените от коронакризата негативи. Според експресните оценки на Националния статистически институт (НСИ) в края на декември крайното потребление регистрира спад от 5,7% спрямо същия период на 2019 г.

Едва ли има нужда да задаваме въпроса как ще се отрази на икономиката редуцирането на емигрантските трансфери. Отговорът е ясен, по-важното е дали мерките на правителството ще съумеят да компенсират тези дефицити, особено предвид факта, че те са насочени повече към спасяването на отделни бизнеси, а не толкова към отеделните домакинства, останали без основен доход.