БНБ пак предупреди банките да намалят обема на лошите заеми

Настоящият дял на необслужваните кредити в българската банкова система налага кредитните институции да предприемат по-активни действия за намаляване на техния обем. За това настоява Българската народна банка в най-новото си издание „Банките в България“,  в което тя проследява рисковия профил на системата през третото тримесечие на 2019 г.

В максимална степен трябва да използват съществуващите условия, за да подсигурят по-доброто им покритие с обезценки, изискват от банковия регулатор.

По-ниски разходи за обезценка

В по-дългосрочен хоризонт натиск върху доходността и капиталовите съотношения на банковия сектор може да окаже бъдещо влошаване на качеството на активите. То може да се породи от евентуална неблагоприятна динамика на доходите или при рязко увеличение на цената на финансирането, което да доведе до влошаване на кредитоспособността на длъжниците, предупреждават от БНБ.

В централната банка отчитат, че равнището на доходност е подкрепено от по-ниските разходи за обезценка.

Процикличното поведение, изразяващо се в ускорен растеж на кредитния портфейл, придружен в някои случаи от недостатъчно провизиране на съществуващите необслужвани кредити с продължителни просрочия, дава индикации, че рискът, свързан с качеството на активите, не е отчетен своевременно или не е обхванат в цялата му острота, коментират от БНБ.

Според централните банкери изгледите за запазване в средносрочен период на настоящите ниски лихвени нива по инструментите на паричната политика в еврозоната не бива да се разглеждат като фактор, който изключва вероятността от внезапно повишение на прилаганите от банките лихвени проценти.

Прогноза

Влошаване на икономическите и пазарните условия може да доведе до рязко нарастване на лихвените равнища по кредитите както заради изостряне на чувствителността на банките към риска и съответно до увеличаване на рисковата надбавка в лихвените проценти по кредитите, така и по линия на евентуално повишение на цената на привлечените средства, пред което могат да бъдат изправени кредитните институции.

Рисков профил на системата

В БНБ отчитат, че през третото тримесечие на миналата година банковият сектор осъществява дейността си в среда, в която, макар нагласите на предприятията и домакинствата да се запазват сравнително оптимистични, върху икономическите условия на България започват да се отразяват изгледите за забавяне на глобалния икономически растеж и има индикации за по-слабо външно търсене.

Рискът от забавяне на растежа на световната търговия е заради повишената геополитическа несигурност и противоречията по повод протекционистични политики. В тази среда продължава провежданата политика на монетарни стимули в еврозоната, което обуславя и запазването на ниските лихвени равнища в нашата страна.

Ниската цена на финансирането се отразява положително върху способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията, но същевременно създава риск от прекомерно увеличаване на задлъжнялостта. Ниските лихвени равнища и нарастването на доходите стимулират търсенето на кредити, което в съчетание със засилената конкуренция сред банките и повишеното предлагане на заемни ресурси обуславя активизирането на кредитната дейност, особено ясно изразено в сегмента на кредитите за домакинства.

По-малко приходи

В анализа на БНБ се посочва, че нарастването на кредитните обеми частично смекчава ефекта, който понижаването на лихвените проценти по кредитите оказва върху обема на приходите от лихви.

Независимо от това лихвеният марж в банковия сектор се свива, което изправя банките пред необходимостта да адаптират бизнес моделите си към средата на ниски лихвени равнища. Сред начините, с които те се опитват да компенсират свиването на лихвения марж, е увеличаването на някои такси и комисиони.

По отношение на платежните услуги обаче промените в европейските регулации на този вид дейност ще ограничават нарастването на приходите на банковия сектор.

От централната банка напомнят, че ефект върху доходността може да окаже влизането в сила от 15 декември 2019 г. на изискването на европейския регламент доставчиците на платежни услуги в страните, чиято национална парична единица не е евро, да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна.

Разширената директива на ЕС за платежните услуги и транспонирането ѝ в националното законодателство също изправят кредитните институции пред предизвикателства по линия на изискванията за програмен интерфейс, който банките трябва да осигурят при работата си с небанковите доставчици на платежни услуги. Те са задължени да го направят, за да осигурят по-големи възможности за конкуренция от страна на тези доставчици.

По-широкото използване на интернет банкирането се утвърждава като средство за подобряване на общата ефективност на разходите на кредитните институции, уверяват от централната банка, но потвърждават, че то е свързано с нарастване на отделни видове разходи, например тези по поддръжка на информационните системи и защита срещу киберрискове.