Пекин: Не се опитваме да намалим влиянието на ЕС на Западните Балкани

Китай разбира, че съществуват тревоги за сътрудничеството му със страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), но властите в Пекин не се опитват да подкопаят влиянието на Европейския съюз. Това заяви китайският заместник-външен министър Уан Чао седмица преди срещата на върха на групата „16+1“ в София.

Китай проявява интерес към страните в балканския регион, включително чрез организирането на годишни срещи, което предизвиква тревога в Западна Европа, че Пекин се опитва да разедини континента чрез икономическо влияние.

В изказване преди срещата на групата между Китай и 16 държави от ЦИЕ Уан заяви, че страната му е наясно с тези притеснения, но гарантира, че Пекин подкрепя европейската им интеграция, съобщава Ройтерс.

„Със сигурност имаше известни притеснения наскоро в някои европейски страни за сътрудничеството 16+1“, каза заместник-министърът по време на брифинг, но допълни, че този механизъм е широко приветстван в самите държави от ЦИЕ.

„Обединен, стабилен, проспериращ ЕС е в унисон с основните китайски интереси. Китайската позиция по този въпрос никога не се е променяла“, допълни още Уан. По думите му насърчаването на сътрудничеството на ниво 16+1 и това между Китай и ЕС не са взаимно изключващи се.

Заместник-министърът уточни също, че Китай уважава европейската юрисдикция по отношение на търговията, инвестициите, както и държавните покупки на стоки.

Китай се опитва да сближи позициите си с ЕС, тъй като и двете страни са в търговски спор със САЩ.

И макар Брюксел да споделя много от притесненията на Вашингтон по отношение на пазарния достъп, интелектуалната собственост и принудителния трансфер на технологии, съюзът не се е присъединил към САЩ в заплахите срещу Пекин.

На предстоящата на 7 юли среща в София ще присъства и китайският премиер Ли Къцян, който след това ще посети Германия. Очаква се в средата на юли ЕС и Китай да проведат отделна среща на върха в Пекин.

Общите срещи от този тип обаче станаха все по-напрегнати през последните години, тъй като страните не успяват да договорят съвместна финална позиция заради многото си противоречия по отношение на Южнокитайско море и търговията.