Въглищните електроцентрали са от стратегическо значение както за енергийната, така и за националната сигурност на България и тяхната експлоатация ще продължи с хоризонт до 2050 г., изтъква енергийният министър Теменужка Петкова в писмо - отговор на въпроса на депутата на БСП Георги Гьоков относно ангажиментите на правителството по отношение на минно-енергийния комплекс "Марица изток" и енергийния преход, с който се ангажира Европейския съюз (ЕС).
Според Петкова България използва в „максимална степен“ съществуващия потенциал на местните въглища в страната при спазване на екологичните изисквания, като те осигуряват ресурс за производство на електроенергия за следващите 60 години.
„Тези централи произвеждат 46% от цялата електрическа енергия в страната, като през зимата този процент достига 60 на сто“, изтъква министърът.
По нейните думи „В тази връзка и усилията на правителството са насочени към това тези централи да продължат своята работа. Тази политика на правителството е ясно посочена и в разработения… Интегриран национален план за енергетика и климат, който обхваща периода 2021-2030 г., с перспектива до 2050 г.“, посочва още енергийният министър.
По нейните думи в Плана, който е одобрен от Европейската комисия (ЕК), ясно е посочено, че до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., България ще продължи да използва потенциала на топлоелектрическите централи, произвеждащи електроенергия от въглища.
Тя припомня, че Министерството на енергетиката е изготвило проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г., с хоризонт до 2050 г., като в него е посочено ясно, че предвид стратегическия характер на въглищните централи, за гарантирането на енергийната сигурност на страната, България ще продължи да разчита и за в бъдеще на работата на тези мощности.
„С влизането в сила на пакета „Чиста енергия за всички европейци“, се постави нова ясна рамка по отношение на организацията на пазара на електрическа енергия с хоризонт до 2030 г. Новият пазарен модел налага период на преход, през който ролята на въглищните централи ще е основна за гарантиране сигурността на доставките“, подчертава Петкова.
С цел гарантиране на сигурността на снабдяването в дългосрочен план, правителството нотифицира пред ЕК общопазарен механизъм за капацитет, напомня министърът, като добавя: „Целта е да се подпомогнат както съществуващите мощности в периода на прехода, така и модернизациите и инвестициите в нови, нискоемисионни производства“.
Според Петкова основният ефект, който се очаква от въвеждането на Механизма за капацитет, е свързан с предоставянето на възможност за подпомагане на съществуващите мощности, в това число и въглищните централи, като те ще могат да получат плащане, за да са налични на пазар, когато възникне ситуация на недостиг.
„Отчитайки важността на темата и ключовата роля на минно-енергийния комплекс „Марица изток“ за гарантиране сигурността на електроенергийната система, на 31 януари 2020 г. Народното събрание прие решение относно политиката на Министерството на енергетиката по отношение на бъдещето на въглищните топлоелектрически централи в България, с което се задължава Министерски съвет чрез министъра на енергетиката в срок до 29 февруари 2020 г. да приеме всички необходими мерки за нормално функциониране на ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, в това число и чрез увеличаване на капитала на дружеството от страна на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, с цел гарантиране на енергийната сигурност на страната като елемент от националната сигурност, независимо от становището на ЕК по този въпрос“, споделя още Петкова, като добавя, че решението на НС задължава МС да предприеме всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен прекратяване на функционирането и/или ограничаване на производствения капацитет на въглищните централи от групата на БЕХ.
Със своето решение НС възлага на МС да предприеме действия за присъединяване на България към платформата „Въглищни региони в преход“ без поемане на ангажименти за закриване на електроцентрали, изтъква още Петкова.
Тя припомня, че на 27 февруари 2020 г. е изпратено писмо до заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс, в което МС изразява официално желание за присъединяване към „Въглищни региони в преход“ без поемане на ангажимент за закриване на въглищни мощности.


Есента в България се променя: септември и октомври стават все по-топли, а валежите се увеличават
Горещините в Европа са причинили над 50 000 смъртни случая през лятото на 2026 г.
Храните в България по-евтини от албанските, по-скъпи от Румъния
Евростат: Еврозоната премина от излишък към голям дефицит през август
Спим с час повече: Тази нощ връщаме часовниците назад
Най-голямото пенсионерско селище в света планира заем от 180 млн. долара
Милиони нестандартни работници може да решат глобалния недостиг на мед
Енергийните цени ще ударят Тръмп по-силно, отколкото Байдън на междинните избори
Тръмп се подготвя за ескалация с Иран след изборите в САЩ и Израел
Балансиращите действия на пазара на облигации са напълно нормални
Ето как китайски SUV се движи като рак по магистрала
Защо е толкова трудно да се измисли име за нова кола?
По-тънки от милиметър: Audi разкри тайната на задни светлини на Q9
Bugatti събра три безценни легенди по случая юбилея им
Новите коли поскъпват от ноември - спорът е с колко
Преизбраха Жордан Бардела за председател на "Национален сбор"
От училището към войната: Как ученици сглобяват дронове за Русия без да им плащат
Украйна порази нефтохимически завод в руския град Омск
Гласуването в чужбина за президентските избори започна
Тотнъм изненада Челси и ликува в лондонското дерби
преди 6 години Ако държавата толкова разчиташе на въглищините централи, щеше да осигури, като поляците 15 години механизъм за капацитет до 2035 година. Щеше да има ясен план, как да работят така, че да не трупат загуби. За сега краят на въглищата е с хоризонт 2025 година, но може да се скъси до 2023. Ще остане само американската АЕС след този срок, най-вероятно, ако нещо кардинално не се промени в ЕС. Разбира се в края на управленческия мандат един министър може да каже и обещае каквото си пожелае! отговор Сигнализирай за неуместен коментар