Еманюел Макрон е изправен пред първата опасна стачка в страната от 20 години

Транспортната стачка на държавната железопътна компания SNCF във Франция продължава вече втори ден, а студенти блокираха университети в цялата страна, за да проверят решителността на френския президент Еманюел Макрон да реформира френската икономика, пише Bloomberg.

Около един на седем високоскоростни влака се движи в сряда, един от пет регионални влака и около един на три пътнически влака в Париж. Eurostar анулира пет влака във всяка посока между Лондон и Париж. Стачката завършва в четвъртък сутрин, но ще се поднови след четири дни, ако не се постигне напредък в преговорите между синдикатите и правителството.

Протестите са насочени срещу премахването на специалния железничарски статут при новоназначените, условията за отваряне към конкуренцията и превръщането на компанията в дружество с ограничена отговорност, което според синдикатите открива пътя за бъдеща приватизация.

„Не разбирам тази стачка“, каза Жулиен Денорманди, министър на териториалното развитие, по телевизията BFM. „Реформата, която извършваме, има за цел да осигури обществена услуга, а не да я подкопава. Всички знаят, че цените са се повишили, а качеството е намаляло“, заяви той.

През първата си година Макрон прокара либерализация на трудовото законодателство и намали данъците върху капитала, а сега възнамерява да преразгледа обезщетенията за безработица, да опрости системите за пенсиониране във Франция и да ускори парламентарните процедури. Протестите срещу по-ранните мерки на Макрон бяха плахи и бързо отшумяха, но сега изглежда е различно.

Следващата стачка започва от 20 часа в събота, 7 април, и ще продължи до 8 часа сутринта във вторник, 10 април. Синдикатите планират поредица от двудневни протести на всеки пет дни до юни, които ще бъдат отменени при напредък в преговорите.

Финансовият министър на Франция Брюно льо Мер заяви, че е твърде рано да се прецени какво влияние биха имали стачките върху икономиката.

Френските стачки като цяло са неуспешни през последните 20 години. Синдикатите не успяха да спрат президента Никола Саркози да повиши възрастта за пенсиониране през 2010 г., нито Франсоа Оланд да улесни уволнението на служители през 2016 г.

Но спомените са все още живи от 1995 г., когато поредица от масови стачки принудиха правителството да се откаже от съкращения в социалната и пенсионната система на страната. Също така, студентските протести през 1968 г. в Париж доведоха до граждански и трудови безредици, които вкараха страната в застой и почти предизвикаха конституционна криза.

Общественото мнение е разделено за настоящия спор. Проучване на Ifop , публикувано през уикенда, показва, че 46% смятат, че стачката е оправдана, а според 53% това не е така.