Приемате ли мигранти? А колко?

Става дума за един недостоен, жалък спектакъл, който се появява на всеки няколко седмици: спасителен кораб с десетки бежанци на борда се насочва към малтийско или италианско пристанище. Властите отказват разрешение за акостиране, корабът е блокиран. Последният такъв случай бе с кораба Sea-Watch 3, който трябваше в продължение на две седмици да изчака съдбата си в открито море.

В такива случаи Параскеви Мишу, директор на Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ в Брюксел, посяга към мобилния си телефон. И пита последователно правителствата на ЕС: „Приемате ли мигранти? Колко?“.

При положение, че винаги има едни и същи събеседници, нещата можеха да са рутинни отдавна. Но в края на краищата други решават тези въпроси - в съответните столици, което постоянно усложнява процеса. Това е търгуване и спотайване, понякога с цели дни, понякога със седмици, докато бежанците най-накрая могат да стъпят на земята, пише в репортаж германският Süddeustche Zeitung. 

Ясно е, че нещата не могат да продължават по този начин. Отново и отново комисарят по вътрешните работи Димитрис Аврамопулос призова политиците от ЕС да намерят трайно решение. През декември той предложи т. нар. „temporary arrangements", временен регламент. Временен, защото ЕС всъщност предефинира въпроса за разпределението на бежанците. За съжаление обаче реформата на Регламента Дъблин III все още не е готова.

Тя трябва, поне по първоначалната си идея, да създаде фиксиран разпределителен метод. Страните от Централна и Източна Европа обаче се противопоставят на квотата, поради което преговорите бяха спрени повече от две години. Макар че едва ли някой в Брюксел все още вярва в успеха, фикцията, че нещата ще се случват, се поддържа. Докато не влезе в сила реформата от Дъблин, което може никога не стане, се предвижда преходната разпоредба да бъде „мост", пояснява Европейската комисия.

Миналия четвъртък вътрешните министри на ЕС обсъдиха темата на срещата си в Букурещ. Изключително „недостойно“ е, че дискусията за приема се разпалва всеки път, когато се появи нов кораб, пояснява председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Германия Щефан Майер. Поради това германското правителство подкрепя и „временния ad hoc механизъм", в който участват редица държави. Досега освен Германия са се присъединили девет от 28-те държави членки на ЕС. Това е „хубав успех", но "все още не отличен". Между другото ключовата страна Италия все още не е там. Според Брюксел критичната маса ще бъде около 15 държави.

Дали „временният ad hoc механизъм“, което всъщност е противоречие в термините, ще се роди скоро? „От него ще има големи ползи“, каза наскоро Филипо Гранди, комисар на ООН за бежанците. Той би предотвратил „ненужното напрежение" между правителствата в ЕС. А неудобното пазарене със спасените няма да попада постоянно в заглавията на пресата.

Но дипломати от ЕС са скептично настроени. Ще бъде „трудно" да се постигне преди европейските избори през май, казва един от тях. А след това? „Ще бъде ли все още трудно“? Зависи не на последно място от опасенията в ЕС, че преходното решение ще стане постоянно

Комисията изрази тази идея в съобщение от декември, когато със щипка удоволствие написа, че временното решение може да „представлява основните елементи на бъдещата система“. Това би означавало решение, което държави като Германия искаха да предотвратят от началото на преговорите: че група от желаещи държави ще трябва да организират приемането на бежанци помежду си, а всички останали трябва да се срамуват. Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз пое предложението на Комисията и поиска от държавите членки да дадат становище. Ще бъде проучено дали има основа за временна регулация, се казва в документ за обсъждане.

Това, което конкретно възнамерява да постигне Комисията, засега не е ясно в детайли. Най-малкото е необходимо да се изяснят следните неща: механизъм за приемане, критерии за подбор на търсещите убежище, които да бъдат разпределени, и въпросът за депортирането. Всичко това все още изглежда твърде далечно. „Ще се радваме, ако поне имаме постоянна комуникационна система", въздъхва дипломат от ЕС