Разочарованието завладява Източна Европа

В продължение на три седмици хората в словашката столица Братислава си тръгват от работа в петък, насочват се към главния площад в града и тракайки с ключове настояват за ново правителство. Тази седмица те го получиха. Новата власт дойде, след като протести срещу убийството на журналист и годеницата му принудиха трикратния премиер на страната да подаде оставка.

Но Словакия не е изолиран случай, а последният пример за това как европейският Изток изглежда все по-нестабилен с държави, вгорчени от шуробаджанащината, обвиненията в корупция и продължаващото недоверие срещу властта, пише Bloomberg в свой анализ.

От Балтийско до Адриатическо море Желязната завеса вече е заменена от нестабилност, която продължава вече близо 30 години след края на комунизма. Тя представлява и може би най-голямото предизвикателство за западните лидери, обвиняващи новоизбрания руски президент Владимир Путин в намеса в региона, опитвайки се да подкопае позициите на Европейския съюз и НАТО.

И докато призивите за оставка на словашкото ръководство продължаваха, в Словения премиерът изненадващо подаде оставка в навечерието на нови избори след серия от протести. И двете събития станаха факт, след като Латвия изпадна в криза през февруари, когато гуверньорът на централната банка беше задържан по повод обвинения в корупция. 

На този фон просъществуват и националистическите правителства, които са в сблъсък с ЕС заради върховенството на закона и приема на бежанци, окуражени от вълната на популизъм, дала на Доналд Тръмп място в Белия дом.

Полша устоя на обвиненията на ЕС, че политическият контрол върху независимата съдебна система в страната е незаконен и предложи нов законопроект с минимални изменения по отношение на политическата власт. В същото време унгарският премиер Виктор Орбан – симпатизант на Тръмп и Путин, е на път да спечели трети пореден мандат начело на страната на следващите избори другия месец.

Разочарованието идва от възприятието, че политиците се опитват да трупат пари и власт. Без съмнение благоденствието расте, а градове като Братислава са по-богати от някои части на Западна Европа. Въпреки това относително ниските заплати и трудностите, които изпитват страни като Полша, допринасят за свалянето на проевропейските правителства.

И макар Словакия, например, да се е изкачила в класацията на Transparency International за възприятие на корупцията, страната е на едно ниво с Италия – родината на мафията. Унгария беше на 66-то място миналата година, изпреварвайки само България и изоставайки с почти 20 места от 2014 г., когато Орбан спечели последните парламентарни избори.

Според политическия анализатор към Policy Solutions в Будапеща Андрас Биро-Наги почти няма страна в региона, която да е останала незасегната от корупцията на политическите елити през последното десетилетие.

Недоволството в Словакия започна в края на февруари, след като репортер и годеницата му бяха убити, като според полицията става въпрос за нападение, свързано с работата на мъжа, разследващ връзки на мафията с държавни служители. В четвъртък словашкият президент назначи кабинета на Петер Пелегрини – проевропейският съюзник на подалия оставка премиер Фицо.

Премиерът на Словения Миро Церар пък се оттегли само месеци преди в страната да се проведат избори. В момента начело на социологическите проучвания е бивш комик, станал кмет, който обещава масови промени по върховете на държавните институции.

„Хората са хора и и предполагам, че от време на време трябва да падат по лице, за да осъзнаят, че не това е начинът“, смята чешкият дипломат Карел Шварценберг.  „Разбира се, представях си, че нещата ще се развият по малко по-различен начин преди 30 години“, допълва той.