Възстановяването на европейската икономика продължава, а с него и стимулите на ЕЦБ

Европейската икономика е в подем, което поставя въпроса кога точно Европейската централна банка (ЕЦБ) ще сложи край на усилията си за извънредно стимулиране на икономиката. Президентът на банката Марио Драги ще се опита днес с всички сили да остави този въпрос отворен, посочва Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Не се очакват промени в програмата за стимулиране на икономиката или на лихвите на днешното заседание на управителния съвет на банката, който определя паричната политика на 19-те страни от еврозоната.

Пресконференцията на Драги след заседанието обаче ще бъде следена много внимателно за сигнали кога и как ще се променя програмата за изкупуване на активи.

Задържащата се ниска инфлация е причината, поради която Драги и 25-имата му колеги от управителния съвет на ЕЦБ искат да продължи програмата за стимулиране на икономиката.

Целевата инфлация е малко под 2 процента. Цените обаче реагират необичайно бавно на съживяването на търсенето. Годишната инфлация през декември е на равнище 1,4 процента, а като се изключат петролът и храните, спада до 0,9 процента. Очакванията обаче са икономиката през 2017 година да е нараснала с 2,4 на сто, а безработицата да е спаднала от 12 на 8,7 процента.

Драги призовава за търпение. Банката сви програмата си за изкупуване на активи от 60 милиарда евро до 30 милиарда евро (37 милиарда долара) месечно и ще продължи така до септември, а ако е нужно и повече.

Изкупуването, започнало през март 2015 година, налива свежи пари в икономиката, което би трябвало да ускори инфлацията и да улесни кредитирането.

Изключително важно е какви формулировки ще използва ЕЦБ в очертаването на бъдещите си действия. Досега банката посочваше, че програмата ѝ за стимулиране на икономиката може да бъде увеличена, ако е необходимо.

Изпускането на тази фраза би могло да бъде първата стъпка към подготовка на пазарите за край на стимулите.

Вероятно на днешното заседание ще е прекалено рано за такава промяна, но пазарите следят формулировките в изявленията.

Банката обеща също така, че няма да вдига основната си лихва, която в момента е на нулево равнище, поне до приключването на програмата за изкупуване на активи. Това отлага вдигането на лихвите за 2019 година.

Свиването на стимулите за икономиката на ЕЦБ и на другите централни банки ще има широкомащабни последици за финансите на обикновените хора.

По-високите лихви ще означават по-голяма доходност от спестяванията в банковите сметки и по-лесно финансиране на частни и обществени пенсионни планове. Освен това по-високите лихви може да означават проблем за финансово затруднени компании, които може да нямат печалба, ако трябва да плащат по-високи лихви за кредитите си. Такива фалити биха били болезнени в краткосрочен план, но ще освободят инвестиции за по-печеливши дейности. 

По-голямата доходност при консервативните активи като облигации или срочни депозити ще направи по-рисковите активи като акциите по-малко привлекателни и така инвеститори и спестители няма да бъдат принудени да търсят по-висока възвращаемост от по-рискови активи.