Дидие Боровски: Най-голямата политическа грешка би била да не правим нищо

Дидие Боровски е ръководител Макроикономически изследвания към компанията за управление на активи Amundi. Той се присъединява към семейството й през 2010 г. Преди това той е старши икономист и стратег към Société Générale Asset Management.

Боровски също така е работил за френското министерство на икономиката и финансите, както и като експерт към Европейската комисия. В продължение на две години той работи и за министерството на икономиката на Централноафриканската република (ЦАР).

Боровски завършва висше образование по международна макроикономика във френския университет Paris Nord, от който има и докторска степен по икономика. В периода 2007-2011 г. той е и гостуващ професор в учебното заведение.

Г-н Боровски, по време на Investor Finance Forum вие казахте, че вярвате в европейския Ренесанс и че очаквате първото увеличение на лихвените проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) да дойде през следващите месеци. Все още ли смятате така и ако да кои са факторите зад това продължаващо възстановяване?

Намираме се в центъра на едно международно синхронизирано възстановяване. Виждаме го в Европа и особено в еврозоната. Всички икономики ускоряват темпове от началото на 2017 г. Преразгледахме нашите прогнози за брутен вътрешен продукт (БВП) в зоната на единната валута през 2018 г. от 2% до 2,4%. Очакваме БВП да се ускори във Франция през тази година, очакваме стабилен ръст в Германия от 2,5%, както и добър растеж в Италия. В крайна сметка е очевидно, че брутният вътрешен продукт е над очаквания в еврозоната.

От политическа гледна точка ситуацията очевидно се е подобрила през последните 12 месец. Гледаме на президентските избори във Франция и особено на избирането на Еманюел Макрон като на промяна в посоката за Европа, не само за страната. Вярваме, че той е президент, който иска да укрепи европейските институции и подкрепя Европа и най-вероятно в рамките на следващото германско правителство ще се опита да задълбочи политическата и финансова интеграция на континента.

Има добри новини за Европа от политическа и от икономическа гледна точка и затова говорим за Ренесанс.

На политическата сцена все още има някои рискове, но виждаме, че в Испания става въпрос само за вътрешнополитическа криза – Каталуния, а в Италия предстоят парламентарни избори, които е малко вероятно да изкарат от релси възстановяването на страната.

Благодарение на тези добри новини инвеститорите извън еврозоната започнаха отново да гледат към Европа и отново да увеличават своята предразположеност към европейски капитали. В резултат на това виждаме нарастваща цена на акциите в зоната на единната валута.

Лондон се готви за т. нар. „твърд Brexit”, но смятате ли, че този сценарий е възможен наистина и какво би означавал той за европейската икономика? 

Що се отнася до Brexit ние знаем, че втората фаза на преговорите между ЕС и британското правителство ще започне през идните месеци и ще засяга отношенията в сферата на търговията.

Добрата новина, е че съюзът се съгласи да даде начало на втората фаза. Вярваме, че търговските преговори през тази година ще бъдат много сложни, тъй като няма консенсус вътре в самото британско управление. Хубавото е, че Брюксел отвори вратата към преходен период до края на 2020 г., което означава, че дори и в най-лошия случай, при който нямаме споразумение между правителството в Лондон и ЕС до края на тази година, отношенията със съюза ще останат непроменени до края на 2020 г.

Има известна несигурност, която идва от търговските преговори и според мен по всяка вероятност тя ще продължи оказва влияние върху британската икономика, но е малко вероятно това да стане през 2018 г.

Много сме предпазливи що се отнася до нашите инвестиции във Великобритания, особено когато става въпрос за валута. Смятаме, че в случай на политическа криза, което според нас е вероятно, тъй като няма никакъв консенсус в страната за това как да се водят преговорите с ЕС, валутата ще се обезцени много бързо. Трябва да сме много внимателни относно лирата, макар че е малко вероятно това да повлияе на възстановяването в еврозоната, защото то е водено основно от местното търсене.

Гледаме на преговорите за Brexit изцяло като на вътрешнодържавно сътресение, което обаче няма да се отрази през тази и следващата година върху Европейския съюз.

Смятате ли, че след Brexit британските банки могат да запазят своя паспорт?

Това не е сигурно. Ясно е, че паспортните права, отнасящи се до финансовия сектор, са в опасност. По този въпрос няма никакво единодушие между ЕС и британското правителство. Но според мен, ако няма сделка до края на годината – тъй като преговарящите искат да приключат въпроса през този период, запомнете, че крайният срок вече не е март 2019 г., а краят на 2020 г.

Ако се стигне до „твърд Brexit” или банките загубят паспортните си права, имаме време да се справим с това. Дори британските банки имат време да се справят. Според мен това не е непосредствена заплаха за икономиката на Европа.