ЕЦБ обмисля край на количествените облекчения

Европейската централна банка (ЕЦБ) бавно се насочва към изход от мащабната си програма за изкупуване на държавни облигации на фона на значително по-доброто от очакванията представяне на икономиката. Все повече членове на Управителния съвет изглеждат убедени, че допълнителните стимули трябва да бъдат отменени по-скоро, пише CNBC.

ЕЦБ вероятно няма да обяви ясен график за прекратяване на стратегията си през януари, но мнозина очакват това да се случи в първите шест месеца на годината.

„Какво да наблюдаваме: Дали Драги ще потвърди изявлението си от октомври, че няма да има внезапен край на количественото облекчение. Очакваме да го направи, тъй като това ще бъде единственият начин, поне временно, да върне духа в бутилката“, казва Карстен Бржески, главен икономист за Германия и Австрия в ING Diba.

Последната информация от заседанието на Управителния съвет на ЕЦБ през декември, оповестена на 11 януари, изненада инвеститорите, тъй като имаше ясен намек, че централната банка може да промени посланието си към пазарите в „началото на 2018 г.“. Марио Драги не спомена нищо такова на пресконференцията през декември.

Разбирането сега е, че ЕЦБ трябва постепенно да промени позицията си, за да избегне по-разрушителен ход по-късно, и че трябва да обмисли по-широка ревизия на политиката си, за да ограничи съсредоточаването върху изкупуването на държавни облигации и да обърне по-голямо внимание на лихвените проценти.

„Макар че много наблюдатели приеха последната информация за доказателство, че сега доминират по-агресивни възгледи, които идват на фона на по-агресивни коментари, не е ясно дали това означава и по-агресивни възгледи за нормализиране на политиката“, казва Анатолий Аненков, който отговаря за ЕЦБ в Societe Generale.

„Очакваме на заседанието през март да получим повече подробности за промените в програмата за изкупуване на активи, смекчаващи връзката между развитието на инфлацията и изкупуването на активи“, допълни той.

Инфлацията остава упорито ниска

На същото заседание ЕЦБ ще представи нови прогнози за икономическия растеж и инфлацията, които могат да подкрепят аргументите за прекратяване на количествените облекчения до септември. Икономиката на еврозоната сега е в най-добрата си форма от десет години. Очаква се тя да нарасне със средно 2,2% тази година, показва допитване на Ройтерс.

Въпреки че икономиката се справя добре, инфлацията остава упорито ниска с леки признаци на повишаване. Това е основната причина ЕЦБ да настоява, че ултралибералната й валутна политика е уместна и мнозинството от членовете на Управителния съвет да са притеснени от нежеланото затягане на финансовите условия.

„Виждаме две възможности – първата е да направим количествените облекчения по-симетрични, като заявим, че ЕЦБ е готова да увеличи изкупуването на активи, ако е необходимо, но да не споменаваме за потенциално повишение на месечния им размер“, казва Даниел Антонучи, старши икономист за Европа в Morgan Stanly.

„Вторият начин, може би след тази стъпка, е да определим край на програмата, като престанем да твърдим, че ЕЦБ може да продължи да купува и след септември“.

Кой ще замени Драги?

Докато посланията валят, 2019 г. ще бъде също година на големи промени на служителите в ЕЦБ. Мандатите на Драги, на главния икономист Петер Прат и на члена на Изпълнителния съвет Беноа Кьоре изтичат и дебатите кой ще наследи Драги начело на институцията вече започнаха.

„Мисля, че въпросът кой ще наследи (вицепрезидента) Витор Констансио, който се оттегля през юни тази година, е най-важен, защото обикновено изборът на заместник дава ориентир кой ще заеме и мястото на президента“, казва Мартин Луек, главен инвестиционен стратег за Германия, Австрия и Източна Европа.

„Ако испанското правителство успее да наложи Луис де Гиндос за вицепрезидент, това може да означава, че постът на Драги ще отиде при представител на Северна Европа“, допълва той.

Решението ще бъде взето от европейските лидери. Анализаторите очакват процесът на „политическото наддаване“ да повлияе при избора на наследник на Драги. Това може да накара Германия да подкрепи испанския кандидат за позицията на заместник с идеята след това Испания да подкрепи президента на Бундесбанк Йенс Вайдман за ръководния пост в ЕЦБ.