Европа в отчаяно търсене на инфлацията

Ето ви една идея: след като Европейската централна банка (ЕЦБ) от години не успява да постигне инфлационната си цел, защо не променим тази цел?

Със сигурност идеята не присъства в програмата на председателя на ЕЦБ Марио Драги, но трайно ниските нива на инфлацията в еврозоната накара някои икономисти, банкери и централни банкери да се чудят дали това не си заслужава да бъде обмислено – макар че други гласове ѝ се противопоставят, пише икономическият кореспондент на Politico Europe Пиер Бриансон.

В основата на това предложение е идеята, че глобализацията и технологичните иновации са променили самия характер на инфлацията. Както казва директорът на Center for European Policy Studies Даниел Грос – тези сили притискат производството и разходите за разпространение и водят до универсална конкуренция за всички. Централните банкери продължават да се борят с инфлацията от 21-и век с помощта на концепции и идеи от 20-и век.

Точно преди създаването на еврото през 1999 г. нововъзникващата ЕЦБ реши, че мисията ѝ да поддържа ценова стабилност означава, че инфлацията трябва да бъде поддържана малко под 2% „в средносрочен план“. Няколко години по-късно, през 2003 г., управителният съвет на ЕЦБ поясни, че целта означава, че инфлацията, макар и по-ниска, трябва да бъде поддържана „в близост до“ целта от 2%.

Последният път, в който ЕЦБ изпълни тази цел, бе през 2012 г. През последните години обаче не успява. Предварителната оценка на инфлацията за декември 2017 г. на Евростат показва, че цените са се увеличили само с 1,4% на годишна база.

Това е в съответствие със собствената прогноза на ЕЦБ, която предвижда инфлацията да остане 1,5% през цялата 2017 г., с умерени цени на енергията и слаби повишения на местното заплащане. Поглеждайки напред, централната банка никак не е близо до постигането на тази си мисия. Очаква се инфлацията да се забави тази година – до 1,4%, след което бавно да се ускори през 2019 г. (1,5%) и през 2020 г. (1,7%).

В онзи момент това ще означава осем пълни години, в които ЕЦБ се е проваляла по отношение на инфлацията.

На теория това би трябвало да отслаби аргументите на централните банкери на ЕЦБ, които от дълго време се противопоставят на хлабавата парична политика на Драги, създадена както за ускоряване на инфлацията, така и на растежа в еврозоната. Което не означава, че те са спрели да спорят. Твърденията сега са, че хлабавата парична политика трябва да бъде прекратена, защото целта е недостижима.

Предвид факта, че ЕЦБ, както и други централни банки, не може да постигне инфлационната си цел, някои твърдят, че трябва или абсолютно да се откаже от целта и да спре да се притеснява, или официално да обяви, че целта сега е, да кажем, 1,5% или дори 1%. През 2015 г. бившият гуверньор на германската централна банка Аксел Вебер дори заяви, че централните банки трябва да се откажат да имат цел за инфлацията като цяло, защото в съвременния свят ценовият индекс се е превърнал в несъвършен начин за измерване представянето на икономиката.

Аргументите за понижаване или премахване на инфлационната цел на ЕЦБ обаче, макар и интересни от академична гледна точка, се противопоставят на силни политически и финансови реалности.

Първата е, че според някои, подкрепящи по-хлабавата парична политика в дебата, тъй като ЕЦБ иска да бъде оценявана в „средносрочен план“, сега би трябвало да цели по-висока цел, за да компенсира слабата инфлация в продължение на години.

В широко обсъждан доклад от 2010 г. Оливие Бланшар, бивш главен икономист на Международния валутен фонд, предлага западните централни банки – всички целещи се в малко под 2% инфлация – да повишат целта до 4%. Според него това ще даде на централните банкери повече гъвкавост на действията им, преди да достигнат „нулева долна граница“ на лихвените проценти.

В САЩ академичният дебат явно отново се изостря, след като група влиятелни икономисти, привърженици на неокейнсианското движение, написаха писмо миналия юни до ръководителя на Федералния резерв Джанет Йелън, защитавайки повишението на инфлационната цел. „Икономиките се променят с времето“, пишат те, отбелязвайки, че сегашните 2% не позволяват на американската централна банка агресивно да насърчава растежа.

Друг мощен аргумент срещу изменението на целта се свежда до въпроса с доверието в централната банка. „Изграждаме политиката си спрямо инфлационната цел, финансовите пазари планират и очакват в съответствие с нея, трилиони долари се движат всяка година според нашите решения и [на фона на това] някои искат да променим целите си? Не мисля, че това ще се случи“, казва представител на ЕЦБ.

Най-малкото нищо няма вероятно да се случи, докато централните банкери по света все още се борят с последствията от Голямата рецесия и кризата с държавните дългове.

„Не виждам западните централни банки да се разминават особено по този въпроси, като някои целят инфлация от 4%, а други – от 1%“, казва представителят на ЕЦБ.

„По пътя може да се появят основания да се замислим сериозно за промените в глобалния икономически небосклон и да коригираме дефиницията си за ценовата стабилност спрямо тях, както и как и кога да я коригираме и съгласно какви процедури“, добавя той. „Но моментът да правим това сега е ужасен“.