Хората, които сега управляват България, не обръщат достатъчно внимание на науката. Поставят се цели в образованието, но образование без наука няма. Това мнение в Вloomberg TV Bulgaria изрази акад. Стефан Воденичаров, председател на Българска академия на науките.
"На България ѝ липсва закон за публично-частно партньорство. В българската наука в момента се дават пари на калпак, а няма национални цели, зад които държавата да застане с цялата си финансова мощ. Учените, които работят в сферата на българската духовност и култура, не трябва да бъдат отстранявани от доброто финансиране. Техните резултати са духовни и са по-важни от финансовите", заяви ученият.
Според акад. Воденичаров в момента ситуацията в училищата и университетите е такава, че ученикът и студентът носят парите. “Затова и преподавателят е принуден да не държи много на качеството. А всъщност парите трябва да отиват при качеството”, смята той и добави, че се губи престижът на научната дейност.
Председателят на БАН напомни, че много от постиженията на българската индустрия в изминалите 60-70 години са генерирани в Академията. “Първите хора, работили в АЕЦ Козлодуй са българските учени. Интернет е въведен в България първо в БАН. В последните години има добри разработки в областта на полимерите и на химията", коментира той.
Стефан Воденичаров е убеден, че в България има нужда от болезнени реформи във всяка една област, които да започнат след обществено обсъждане. “БАН има разработени научни стратегии в тези области", посочи ученият.
Акад. Воденичаров даде пример с развитието на науката в България в миналото.
“Книжовното дружество е създадено през 1869 г. в Браила, когато в Букурещ се създава БРЦК. През следващата година се създава Екзархията. На подрастващото поколение трябва по-често да се говори за тези българи, които са постигнали това – образование и наука, което е идеята зад Книжовното дружество, Българската църква (Екзархията) и политическа независимост”, каза той.
Какво още коментира акад. Стефан Воденичаров вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.


В България неравенството расте след края на трудовия път: разликата в заплатите е 12%, а при пенсиите – 19.4%
Анатомия на дигиталната ера: Как смартфоните променят човешкото тяло и гръбначния стълб
България с най-силен ръст на производството в сектора на услугите в ЕС
Десетки свободни работни места за учители във Варна, кои са най-търсени
Проф. Георги Вълчев: Имаме проблем с учебниците, учениците не ги разбират
Г. Ангелов: Световното първенство по футбол беше идеален момент за тежки реформи
Жегата размеква обществената реакция срещу климатичните промени
ЕС оценява риска за банките от екстремните горещини
На фона на скандалите ФИФА излиза с рекордни приходи от Световното
Застрахователите на "Северен поток" избегнаха иск за €580 млн. за взривовете
Стандартно BMW M2 победи екстремното M2 CS на „Нюрбургринг“
Руснаци направиха алтернатор, задвижван от изгорели газове
Как работи хиперболичното въздушно окачване
Черната кола харчи повече – ето защо
800 000 км без DPF и АdBlue - този стар дизелов VW Golf все още се движи
Москва показа сила край НАТО: Какво стои зад полета на Ту-142 до британски самолетоносач
Киселова: Изборните правила винаги са най-политическият въпрос
Румен Петков: Замразяването на договора с "Боташ" е шанс за България
Хората, които винаги виждат най-доброто в някого, избират грешна любов
преди 6 години "В българската наука в момента се дават пари на калпак, а няма национални цели, зад които държавата да застане с цялата си финансова мощ."Дотука бях..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар