ИПИ: IT и търговията преобладават при новосъздадените фирми

Няма две мнения, че икономиката на България, независимо от политическите търкания, се намира в най-добрата си форма от кризата насам. Свидетелство за това са рекордната от началото на прехода заетост, стабилният ръст на заплатите и повишаването на брутния вътрешен продукт. По-встрани от медийното внимание обаче остават данните за създаването, закриването и задържането на фирмите, вероятно отчасти поради чувствително закъснялото им публикуване (данните, които НСИ изнесе наскоро, са към края на 2016 г.). Това пише в анализа на Адриан Николов, експерт в Института за пазарна икономика.

Въпреки това информацията от демографията на предприятията[1] представя интересен ъгъл към анализа на икономиката на страната, най-вече понеже подемът през последните години далеч не е разпределен поравно между малките и големите предприятия, между различните отрасли и различните региони.

Според последните данни броят на активните предприятия в България се е увеличил значително през последните години – от 322 хиляди през 2011 г. до 350 хиляди през 2016 г. Това обаче далеч не е неочаквано, предвид че става дума за период на възраждане на икономическата активност след последната криза[2]. В относително отношение ръстът на активните предприятия към края на 2016 г. е 8,7% спрямо 2011 г. и 2,6% спрямо 2015 г. Важно е да се отбележи, че 2016 г. бележи и най-високият ръст в активните предприятия на годишна база в следкризисния период, което е в унисон с факта, че 2016 г. беше най-силната година за  растежа на българската икономика от кризата насам.