IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Производители на вино експериментират с нови за България сортове

Българският климат се оказа особено подходящ за германските Дорнфелдер и Регент

09:11 | 26.02.18 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Гроздобер в Брестовица.<i> Снимка: Архив Ройтерс</i></p>

Гроздобер в Брестовица. Снимка: Архив Ройтерс

Местни сортове вино или международни ще гарантират пазарен успех на избите?

"Заради географски дадености България никога няма да постигне количествата на най-големите производители на вино. Трябва да намерим това, което ни отличава и това са основно местните сортове", заяви председателят на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев при откриването на селскостопанското изложение АГРА в Пловдив миналата седмица.

Една четвърт от лозята в България са местни сортове и приблизително толкова е делът на произведеното от тях вино. То обаче се пие основно на вътрешния пазар. При износа явно производителите разчитат на международните имена и виното от български сортове е около 10 – 12 на сто. 

Такава е по думите на Радев тенденцията не само в България, а и по света – местните сортове вино основно се пият на местния пазар. Разбира се, с изключение на сортовете, които първоначално са били местни, а след това са станали популярни в цял свят.

По данни на камарата около една трета от вината на вътрешния пазар са местни сортове – чисти или купаж с международни.

Но не всички производители смятат, че непременно трябва да акцентират върху местните вина.

В Тракийската низина - на 22 км северозападно от Пловдив, в New Bloom Winery експериментират с германските Дорнфелдер и Регент.

Те са селектирани за по-студения климат в Германия, за който по-подходящ е например ризлингът, разказва технологът Николай Цветков.

Дорнфелдер и Регент са селектирани така, че червеното грозде да узрее в по-студения климат и да натрупа багрилна материя. „Те са много интересни като аромати и вкус, малко по-различни от класическите Каберне совиньон и Каберне фран. При нас тези сортове направо полудяха“, разказва технологът за близо 10-годишния опит на избата с тези вина.

„Регент към края на август е готов за бране, достига 25% захарност, което е супер за ранно зреещ сорт. В същото време е много богато обагрен и с меки танини, което позволява виното да се пие като младо. Дорнфелдер в нашите условия също е ранно зреещ сорт“, допълва той. Технологът сравнява новите за България сортове с Пино ноар като аромат и мекота, а като обагреност - с Каберне совиньон и Сира.

Избата има около 6 хил. дка собствени лозя в  селата Найден Герово, Правище и Драгомир, където се отглеждат и познатите сортове  Каберне совиньон, Каберне фран, Мерло, Сира, Шардоне, Совиньон блан и Мускат. По-голямата част от виното отива на българския пазар, а износът освен към Европа се насочва към Китай и Африка, където тепърва ще се развива винена култура, допълва Николай Цветков. 

„В момента на българския пазар от червените вина се продава най-много Мерло и Каберне совиньон, а Сирата е напът да измести Мавруда“, казва Красимир Аврамов, изпълнителен директор на „Вила Ямбол“.

Сирата е френски високодобивен сорт, но най-добре по думите му е развита в Австралия. „В България сме я усвоили много добре, вече почти всеки завод има Сира, само нашата изба има около 1000 дка от нея. Най-вероятно вече изпреварва Мавруда“, допълва той и уточнява, че трябва да се контролира добивът, за да има виното от Сира наситен аромат.

За Красимир Аврамов особено перспективен пазар е САЩ. Той допълва, че все пак най-награждаваното вино на избата миналата година с четири златни медала е от Мавруд реколта 2015, в комбинация с Каберне совиньон.

От последната реколта 2017 в Ямбол са винифицирали италианския сорт Анчелота, а от френския сорт Пети Вердо предлагат купаж в комбинация с Мерло и Каберне фран.

„Хората се връщат към регионалните сортове и се сещат, че на местно ниво има хубави типични вина“, казва Радосвета Николова от изба „Златен Рожен“.

Що се отнася за износа, според нея е възможно на потребителите да им допадне нещо непознато и различно спрямо това, с което са свикнали. Избата планира да представи във Великобритания вина от българските сортове Сандански мискет и Широка мелнишка. А за Германия имат опит с износ на мелнишки купаж - тероарно вино, тясно свързано с  региона на Кресна и Петрич. 

Българският потребител започва да се култивира. Преди беше сноб и търсеше скъпо вино. Сега и по-заможните потребители разбраха, че могат да намерят вино на ниска цена с високо качество

В разположената на 20 км южно от Сандански изба в село Капатово  производителите осъзнават предимствата на типичните местни вина, но в един момент се оказва, че трябва да работят също и с италиански и френски сортове.

Това се налага, тъй като вече са закупили 800 дка лозя на изба, която вече не съществува, и там преобладават сортове като Санджовезе, Небиоло, Пети Вердо и Каберне фран.

С новите вина се е заел енолог от Италия, а реколтата от 2017 г. ще бъде на пазара най-рано в края на 2018-та.

Запитан доколко българските потребители са склонни да експериментират с нещо непознато, Аврамов казва, че е трудно да се наложат чисти сортове и това става по-лесно в комбинация с известните Каберне, Сира или Мерло или българския Мавруд.

„Българският потребител започва да се култивира. Преди беше сноб и търсеше скъпо вино. Сега и по-заможните потребители разбраха, че могат да намерят вино на ниска цена с високо качество“, смята той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 19:17 | 09.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още