С още 22,250 млн. лева ще се доизграждат и модернизират научните комплекси

Министерският съвет одобри увеличение с 22,250 млн. лева на разходите за изграждане на Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ). Средствата ще бъдат преведени допълнително по бюджета на Министерство на образованието и науката, за да се осигури доизграждане и модернизиране на научните комплекси от националната карта, съобщи правителственият пресцентър.

През 2018 г. чрез националния бюджет МОН за първи път осигури средства над 10,671 млн. лева за обезпечаване на дейностите за преструктуриране и модернизиране на научната инфраструктура от НПКНИ.

Пътната карта ще се изпълнява до 2023 година, като на базата на периодична международна оценка могат да се предлагат нови национални инфраструктури и/или надграждане на съществуващи научни комплекси с регионално и европейско значение.

Investor.bg припомня, че Националната пътна карта за научна инфраструктура в България 2017-2023 г. е един от основните инструменти за изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания и предварително условие за оперативните програми „Наука и образование за интелигентен растеж“ и „Иновации и конкурентоспособност“.

Тя идентифицира съществуващите значими научноизследователски инфраструктури и оценява специфичното оборудване по райони и по приоритетите на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС).

В документа са включени 22 научни съоръжения, групирани в шест тематични области: „Енергия“ - 4 инфраструктури, “Околна среда“ - 4, „Здраве и храни“ - 7, „Природни и инженерни науки“ - 3, „Социални и културни иновации“ - 2 и „Електронна инфраструктура“ - 2.

В периода 2019-2020 г. НПКНИ ще се осигури финансова подкрепа за дейността на всички значими научни инфраструктури, включени в актуализираната пътна карта. Ще бъде подкрепено развитието и на нови, където това е необходимо.

В периода от 2020 г. до 2023 г. трябва да се развие съществуващите инфраструктури и да се направи регулярна оценка на тяхната ефикасност и ефективност от гледна точка на експлоатация, получени резултати и потенциал за комерсиализацията им.

Основна цел на актуализирания документ е да подкрепи националните научни инфраструктурни обекти и да подпомогне присъединяването им към съответните паневропейски структури.

Национално значимите обекти в България ще могат да постигат интегрирани научни резултати, устойчиво финансиране и сътрудничество между учените в страната и чужбина. Достъпът до модерна научноизследователска инфраструктура е и важен фактор за привличането и задържането на най-добрите студенти, докторанти и изследователи.

Пътната карта предвижда включените в нея значими научни комплекси да разработят планове за комерсиализация на научните резултати, чрез които ще допринесат за  внедряването им и отражението им върху икономиката на страната.

Преди изготвянето на пътната карта е извършен диагностичен преглед на научната инфраструктура и оборудването в страната. Основните изводи от този преглед показват, че от общо 161 научни инфраструктури в България 12 са оценени като обекти с европейско значение (7%), 84 са с национално значение (52 ) и 65 са с регионално значение (40%). Установено е, че в редица научноизследователски области базата е остаряла, научните съоръжения не се управляват ефективно, не достига и квалифициран персонал за поддръжката им.

Инфраструктурата в страната е неравномерно териториално и тематично разпределена, а бизнесът е недостатъчно ангажиран в нейното използване, се вижда от анализа.