Здравният сектор ще мине през пълно пренареждане през 2019 г.

Българското здравеопазване ще претърпи значими промени през 2019 година. Това на практика се залага с приетия на второ четене от Народното събрание Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за догодина.

След над 8 часа дебати Законът за бюджета на НЗОК за 2019 година беше одобрен.

В дебатите взеха участие само депутати от опозицията, ако изключим две изказвания на здравния министър и на Даниела Дариткова, председател на здравната комисия в Народното събрание.

Въпреки че до второ четене на закона управляващите внесоха някои промени, с които се смекчиха част от забележките на опозицията, в закона останаха редица промени, които прокарват мащабни изменения във водещи закони в системата на здравеопазването.

Тази година напрежението не се поражда от финансовите параметри на бюджета на НЗОК, а от успешния опит на управляващите с преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета да направят съществени изменения във фундаментални здравни закони. Поправките минаха през задния вход, през бюджетния закон за НЗОК, без обществено обсъждане и след заявеното несъгласие на различни съсловия и организации от здравния сектор.

На практика държавата и здравните институции концентрират повече власт и контрол над здравната система - създава се мегаагенция за медицински надзор, която изземва правомощия на регионални и други контролни органи, разширяват се и контролните правомощия на НЗОК. 

Според приетото в закона разрешението за нови болници ще се одобрява от Министерски съвет, пререгистрацията на лечебните заведения ще се извършва по различен ред. Въвежда се принципът за разходна ефективност при заплащане на медикаментите. Създава се нова мегаагенция "Медицински надзор", която да контролира сектора и да поеме функциите на ИА “Медицински одит“ и Изпълнителната агенция по трансплантация. Беше одобрено закриване на Център "Фонд за лечение на деца" и прехвърляне на дейността му в НЗОК, създаване на Национална здравна информационна система - предложение, което е приоритет на парвителството. Както настояваха от Лекарския съюз, парите за медицински дейности от бюджета на НЗОК няма да могат да се прехвърлят по други пера. Облекчава се условието НЗОК да не заплаща на болница за дейност, извършена от лекар, който не работи на основен трудов договор в нея, като са предвидени изключения.

Лечението в чужбина ще минава през НЗОК

Окончателно беше одобрено едно от най-оспорваните предложения, да бъде закрит Фондът за лечение на деца в чужбина и Комисията за лечение в чужбина, като дейността им да премине към Здравната каса. Това трябва да стане до 31 март 2019 г. Уверението е, че всичко, което до момента е било покривано от тези звена, ще продължи да се плаща от касата. А как точно ще става това, ще се уточнява впоследствие с наредби, които трябва да се направят до четири месеца.

Сливат се комисията по Оценка на здравните технологии (ОЗТ) с Националния съвет по цени и реимбурсиране. Против това решение бяха от левицата. Георги Михайлов от БСП каза, че това е „все едно да се слеят бирника и длъжника“. По думите му това е опит да се закрие комисията по ОЗТ, която беше създадена преди няколко години, която е възприета в целия ЕС и има важна роля при решението за заплащане на новите терапии в България от здравния фонд. Депутатът изрази мнение, че всъщност това е крачка назад.

Смекчава се забраната НЗОК да заплаща на лечебно заведение дейност, извършена от лекар, който не е на основен трудов договор в болницата. Според предложените промени от ГЕРБ тази дейност ще може да се заплаща по изключение, когато достъпът до медицинска помощ на територията на съответната РЗОК е затруднен поради недостиг на съответни медицински специалисти.