Светла Несторова: Промените в КЗ стабилизираха сектора, но има още много работа

Светла Несторова е главен изпълнителен директор и председател на УС на ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД. Член е на Управителния съвет на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД. От 2015 г. до юни 2019 г. е председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Tя е член и на Управителния съвет на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски", а от октомври 2018 г. е член на Стратегическия комитет на Insurance Europe – Европейската (пре)застрахователна федерация.

*Интервюто е взето на 5 юни 2019 г., когато Светла Несторова все още е председател на АБЗ. От 20 юни поста пое изпълнителният директор на ЗАД „Армеец“ Константин Велев. Светла Несторова е избрана в новия управителен съвет на АБЗ

Г-жо Несторова, как бихте оценили състоянието на застрахователния сектор в момента?

- Секторът излиза от една предизвикателна и успешна година и вече е преполовил следващата такава. Мога да кажа категорично, че е стабилен, стои добре и расте значително над темповете на икономиката. Към края на 2018 активите на застрахователите са 5,16% от БВП, а общият премиен приход нараства с 16% спрямо 2017 г.

В автомобилното застраховане все още има серия от предизвикателства, които са наследство от миналата година. Същото важи и за селскостопанското застраховане, както и за сектор „Отговорности“. По другите линии обаче развитието на пазара е добро. Здравното застраховане расте с бързи темпове, общият премиен приход през 2018 г. е с над 25% по-висок от 2017 г. и е един от основните сегменти, които дърпат личното застраховане напред. Ръст – от около 11% - бележи и инвестиционното животозастраховане.

Да разбирам ли, че хората са започнали да си правят повече здравни застраховки?

- „Здравното застраховане“ стана такова през 2012 г., когато спря да бъде „осигуряване“. От тогава се развива изключително добре, почти е утроило обема си. Тук говорим за предимно корпоративни клиенти и смело мога да кажа, че здравната застраховка е станала може би най-важният елемент от социалната политика на работодателите в България в момента. Много бързо измества други социални стимули, които бяха популярни и в компаниите с политики в полза на служителите си, това е основният начин на привличане на служители. Това е нормално, предвид състоянието на здравеопазването в България.

Това обаче не е ли типично повече за чуждестранните компании? Българският работодател сякаш не се грижи много за служителите и често се опитва да пести разходи за тяхна сметка.

- По-скоро бих разделила работодателите не толкова по регионален признак, а по сектори в икономиката. Например, в аутсорсинг и IT сектора това е почти задължителна услуга. Там има свирепа конкуренция за кадри и респективно хората са с високи доходи и всъщност тези допълнителни социални придобивки са един от много мощните мотиватори. Здравната застраховка е тотален лидер в това отношение. Банковият сектор също е почти изцяло покрит от услугата, но има и много производствени фирми, които вече разработват социална политика в тази посоко. Всъщност, проблемът със заетостта в страната вече не е безработицата, а недостигът на кадри. Затова все повече работодатели търсят решения. И това е важна и положителна промяна, защото една добра допълнителна здравна застраховка може да подобри значително качеството на живота на всеки човек.

Споменахте за рискове и предизвикателства от 2018 г., които се прехвърлиха и през настоящата година. Можем ли например да очакваме нов казус, подобен на този с „Олимпик“?

- Само искам да напомня, че това е кипърски застраховател – лицензиран и надзираван в Кипър. Този факт някак си остана извън вниманието на широката общественост, а е важна подробност. Всъщност ситуацията може да се погледне и под различен, по-позитивен ъгъл. Тя демонстрира, че българският застрахователен сектор е стабилен и има способността да се мобилизира и да реагира много адекватно на трусове. Нека подчертая, че компаниите в България, за разлика от тези в Кипър, например, са преминали две официални проверки на балансите от европейски регулатор. В допълнение, всяка година, успоредно с одита на годишните си финансови отчети, всички застрахователи преминават и през проверка на балансите по „Платежоспособност 2“.

Зад това всъщност се крие детайлен преглед на всички позиции на застрахователя в съответствие с европейските изисквания, което само в България от цяла Европа се прави от два независими одиторски екипа. По-надзиравани и контролирани от това не бихме могли да бъдем. Даже смятам, че достигаме до една точка, при която, в стремежа си да имаме свръхгаранции, се стига до положение да се пречи на бизнеса. Целта на този бизнес е да има доволни клиенти, а ние произвеждаме свръхконтролиран финансов сектор. Цената на цялата тази бюрокрация е огромна.

В този ред на мисли, има ли повод за притеснение около ERM II и проверките и промените, които засягат и застрахователния сектор?

- Това е рамка, която ние очакваме с нетърпение. От икономическа гледна точка България от години понася всички негативи и минуси от свързаността с еврото и не се възползва от един от плюсовете. За нас влизането в ERM II и след това в еврозоната е единствената възможна позитивна стъпка, която е силно закъсняла, подчертавам. Много отдавна нямаме собствена монетарна политика, а имаме сериозна финансова дисциплина относно бюджетни дефицити, вътрешен и външен държавен дълг и т.н. Фактът, че не сме в еврозоната специално за застрахователния сектор представлява огромно капиталово предизвикателство.