Задълбочава ли се цинизмът в езика на политиците?

Очакваме от българските депутати, най-представителната извадка от народа, да проявяват повече уважение към българския език, към опонентите си в парламента, които изразяват други политически идеи. Този коментар направи в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria доц. Владислав Миланов, езиковед, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Според него агресията и вулгарността в речта на българските политици показва ниско възпитание, бедна езикова култура, неуважение към опонентите и всички граждани. 

По думите му, представителна извадка дава информация как през годините българските политици се обиждат и каква лексика използват в общуването помежду си. „Изводите, до които достигаме, са, че агресията на уличната реч, циничните употреби се увеличават. И тази тенденция не спира да се задълбочава през годините", е мнението на ученият.

Според него в социалните мрежи може да се изказват най-различни мнения, но те го позволяват.

Миланов е категоричен, че е недопустимо политическото да надделее над това, което е определящо за една държава – културата, възпитанието, езикът, речта, която изразява ценностната система.

Той потвърди, че когато това се случи, започва началото на словесна война.

„Словесната война е продукт на политическото мислене и политическите пристрастия", посочи Владислав Миланов. „Какво правим чрез речта – не се доближаваме един до друг, а се обиждаме и ставаме една непоносима нация“, посочи той.

Езиковедът напомни, че речта е надпартийна. „Тя е белег за култура, за едно европейско гражданско, комуникативно общество, в което можем да изразим мислите си със силата на езика. Не е нужно да стигаме до най-ниските регистри, за да се харесаме на някоя политическа агитка", убеден е ученият.

Относно причините за подобни залитания доц. Миланов каза, че това се дължи на напрегната ситуация, но и „защото през последните години не се изгради висока политическа култура". Той потвърди, че ораторските умения и адекватната реч не се учат в университета и дори в най-добрите политически образователни институции.

„Това трябва да е създадено много по-рано – още в семейството и в училището. Ако човек в публичната реч допуска отклонения или не може да формулира теза, това не е въпрос на това какво е учил, а на автокорекция – да обърне внимание, да се консултира със специалисти и да не допуска такъв вид отклонения“, съветва преподавателят.

Като пример един от най-добрите образци за публична реч той даде Маргарет Тачър, която никога не е излизала да говори неподготвена, а 45-50 минути преди това е упражнявала своята реч.

„Ние използваме речта като моментно състояние. Много често у политиците наблюдаваме реч преди мисълта – необмислена реч. И това много ясно се долавя. Не е въпрос, нито на училище, нито на образование, а на интелигентност, на усвоени навици, на прочит на много книги, с които човек добива богата лексикална култура. Всичко това е въпрос на натрупан опит, защото в повечето ситуации на публичната реч ние използваме говоренето, като спонтанен процес, а всъщност говоренето трябва да бъде прецизно", настоява ученият.

Защо в България няма изградена политическа култура? Има ли български политици, които говорят умерено? Има ли политически фигури, които са инициирали "силни дейности в подкрепа на българския език и българистиката" и кои са те?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.