От години синдикатите се борят за постоянно и колкото се може по-голямо увеличаване на минималната работна заплата в страната и твърдят, че МРЗ трябва да стигне 50% от средната работна заплата. Сега, изглежда, мечтата им е на път да се сбъдне след като тази седмица новото правителство все пак реши МРЗ да се вдига поетапно – до 360 лв. през януари 2015 г., 380 лв. през юли 2015 г., 420 лв. през 2016 г. и 460 лв. през 2017 година, пише Зорница Славова от ИПИ.
Като се има предвид прогнозата на Министерството на финансите за данъците от доходите през следващите три години (и при отчитане на прогнозата за минимална промяна на броя на заетите), по-долната графика показва как би изглеждала България в ЕС според делът на МРЗ в средната работна заплата. През 2014 г. МРЗ в България е 42% от средната, горе-долу колкото е и средното за ЕС ниво през последните няколко години. С плануваните увеличения на МРЗ и прогнозния ръст на доходите обаче, делът на МРЗ в България ще набъбне, като е много вероятно да надмине значително средното ниво в ЕС и да достигне до над 50% от средната заплата. И всичко това при най-ниска производителност на труда в ЕС.
Трябва да се имат предвид и разликите в заплатите в различните области. Така например, през първите девет месеца на тази година средната заплата във Видин е под 570 лв., така че минималната заплата представлява 60% от нея. Изключително ниският ръст на заплащането в областта пък означава, че през 2017 г., ако административно определената минимална заплата се повиши до 460 лв., то тя би могла да достигне до 70-80% от средната (в зависимост от това колко хора работят на минимума и съответно техния ефект върху средните заплати в областта). Подобна е ситуацията за много други сравнително слабо развити области в страната.
Това отношение е изключително важно, защото ясно показва тежестта на административно определените минимуми на пазара на труда. Вече видяхме, че още в началото на кризата много хора загубиха работата си, а най-силен беше ударът върху нискоквалифицираните работници. Спрямо 2008 г. в момента икономиката е загубила над 420 хиляди работни места, голяма част от които са именно за нискоквалифициран труд, т.е. тези, които са засегнати от движенията на минималната заплата. Изключително примамливо е някой да може изкуствено да повишава доходите, но вероятно няма човек, който да си въобразява, че ако утре някой реши минималното заплащане да е 2000 лева, например, работодателите просто ще вдигнат заплатите до минимум толкова.
Не, в този случай ще наблюдаваме масова безработица, а сивият пазар ще се разшири невъобразимо. Когато нарастването на МРЗ е по-малко и ефектът е по-малък, но по своята същност е същият. Този, чиято заплата в момента е 1000 лв., например, не се интересува дали МРЗ ще е 340 лв. или 460 лв. (въпреки че в икономиката се забелязва натиск за увеличаване на средните заплати, когато най-ниските заплати растат), но този, чиято заплата в момента е 340 лв., вероятно се чуди дали няма пък да бъде уволнен или да се наложи да работи в сивата икономика, ако правителството я увеличи. Още повече, че пазарът на труда едва сега започва плахо да се възстановява, а прогнозите на МФ предвиждат повишаване на заетостта с под 1 процентен пункт годишно през следващите три години. Всичко това на практика означава, че тези, които заради кризата и трусовете на трудовия пазар загубиха работата си, сега още по-трудно ще се върнат на работа заради по-високите изкуствено наложени заплати (същото се отнася и за увеличаването на минималните осигурителни прагове). Икономическата теория и редица емпирични изследвания ясно доказват, че наличието и повишаването на МРЗ увеличава безработицата сред младежите и нискоквалифицираните.
Защо определянето и увеличаването на най-ниските работни заплати все още се приема за част от работата на правителството остава загадка. Договарянето на заплащането за труда е между работника и работодателя. Никой министър няма да извади разходите за по-високите заплати от джоба си, нито ще намери работа на някой, който е останал безработен заради това. Защото, колкото и да се стараят министрите, тяхната роля в държавата и в живота на всеки отделен човек е за няколко години (напоследък и по-малко) - целите са краткосрочни и в много случаи се преследват с чисто популистки мерки.


EС ще ограничава скоростта по пътищата със сателити от Космоса
Богата културна програма през лятото в библиотеката в Нови пазар
Как да се справим с летните жеги в автомобила?
Вицепремиер събра 273 предложения за административни мерки в полза на индустрията и на хората
Апелативният съдия Магдалена Недева приключи професионалния си път
Япония иска да продава аниме рекламни стоки за $13 млрд, част 2
Япония иска да продава аниме рекламни стоки за $13 млрд, част 1
Ц. Лазаров: Златото ще стигне $6000 до края на 2026 г., ако страхът се запази
Япония похарчи милиарди, за да подкрепи йената. Защо това не дава резултат?
Google изостава в AI надпреварата поради вътрешна бюрокрация
Влогър изкупи 200 изоставени коли наведнъж
Tesla с 25% ръст на продажбите най-вече заради Европа
Деца превърнаха Ferrari за 530 000 долара в пързалка
10 много бързи SUV на цена до 15 000 евро
BMW потвърди дългото и сигурно бъдеще на V8
Майли Сайръс сe сдоби със своя кукла Барби
Еволюцията в стила на рожденичката Марго Роби в снимки
Как да намалите подуването и тежестта в краката през лятото
7 модерни цвята маникюр – от нежно лилаво до огненочервено
Според зодията: 3 грешки, които все повтаряте тази година
преди 11 години Дори по номинал БВП на български работник е 17 700 долара срещу 90 000 на германски работник. Разликата е 5 пъти. 29 евро разделено на 5, е 5,8. 5,8 евро на час трябва да е разхода на работодателите средно за труд на час, за работник на час. ТОЛКОВА ЛИ СА РАЗХОДИТЕ?? И те са малки, но ще се съобразим с производството на бизнеса - което зависи от инвестиции, общото потребление, алчност и некадърност. Социална държава е Дания която харчи 55 процента от БВП, България харчи 25% от БВП. почасовото заплащане на труд тук е 3,5 евро в Германия е 29 евро, а БВП на зает тук е 20 000 долара, на германец е 43 000 долара. България има търговски дефицит, Дания не. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Трябва да я вдигнат на 500 лв още сега. Да работиш за 300 лв е близко до робството. Работодател, който не може да плаща повече от 300 лв, по-добре да фалира. Във фалиралата Гърция българите работят като берачи на маслини и по хотелите като сервитьори и камериерки за по 600-800 евро. В лева това са 1200-1600. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Преди време много българи отиваха в Испания.. тогава който не работеше взимаше 900 евра помощи.. който работеше взимаше 1100. Познайте колко работеха. Едва след кризата 2008ма.. затегнаха помощите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Правителството вдига МРЗ за да помогне.. но на бюджета си.. Щото така ще получава повече данъци.. но само ако няма големи съкращения или отиване в сивия сектор.Та в момента правителството лъже, че вдига МРЗ за да помогне на хората.. иска да си помогне за бюджета. Всъщност пречи на нискоквалифицираните да си намерят работа. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години 680 леа. ей я минималната тва ше тряя да е, така ги определям аз .... :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар