Политическата криза блокира работата по важни закони за агробизнеса

2016 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2016 г."

Политическата криза в края на годината прекрати работата по някои важни законопроекти, очаквани както от фермерите, така и от хранителната промишленост.

Законът за храните

Един от тези проекти е Законът за храните, който трябваше да затегне контрола върху производството и да ограничи сивия сектор. Работата по проекта на Министерския съвет спря, а предвид политическите турбуленции едва ли ще бъде възстановена в следващите месеци. Въпреки че проектът бе предложен от управляващите, той не бе подкрепен от депутатите на Патриотичния фронт (ПФ), заедно с предложения Закон за хранителната верига.

Не може с два различни закона да се урежда един проблем, заяви пред Investor.bg народния представител Султанка Петрова, член на парламентарната земеделска комисия. „Тези два закона имат един и същ акцент – храните. Затова е добре да бъдат обединени в един проект и да се облекчи работата на малкия и средния бизнес“, аргументира се тя.
Според нея проектите не биха затегнали контрола. „И сега има разпоредби за контрола, наредби и нормативни документи“, изтъква депутатът.

Тя посочи, че от ПФ не са подкрепили проекта, защото са искали по-малко бюрокрация за малкия и средния бизнес и завишен контрол за хранителните добавки, които по думите й се продават свободно по фитнес зали и дрогерии, без никой да ги изследва. Затова според нея те трябва да бъдат контролирани от здравното министерство и Агенцията по лекарствата.

На дискусия за храните през декември стана ясно, че производителите на хляб са изключително недоволни заради блокираната работа по Закона за храните.

„Този закон имаше най-дългото обществено обсъждане, оценка на въздействието, последвана от нотификация на ЕК и отстраняване на забележки, след което работата спря дотук“, заяви през декември председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева.

„Няма политическа сила, която категорично да заяви, че този закон не ни е нужен, защото акцентът в центъра му е здравето на българския потребител и неговата информираност какво употребява, как го употребява. Законът има още няколко важни акцента – определя къде и как могат да се произвеждат храни, в какви обекти.

Той дава определени режими, ние искахме регистрационен режим на превозните средства, транспортиращи хляб, защото в момента 1,2 млрд. лв. изтичат в сивия сектор“, заяви тя.

„Аз също съм много недоволен, че Законът за храните не влиза в пленарна зала, заедно със Законопроекта за хранителната верига“, коментира пред Investor.bg депутатът и член на парламентарната земеделска комисия проф. Иван Станков. Той смята, че аргументите на ПФ срещу проектите не са обективни и декларира, че ще продължи да настоява поне Законът за храните да бъде гласуван.

Кодексът за земята

През годината Министерството на земеделието и храните започна работата по амбициозен проект – Кодекс за земята,
с цел да бъдат обединени в едно многобройните нормативни актове за земеползването.

През септември след пряко договаряне беше избран консултант, който да направи правен анализ. С адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко” през ноември бе сключен договор на стойност 385 хил. лв. без ДДС, като работата трябва да приключи до четири месеца.

Предвид очакването да бъде съставено служебно правителство и да последват избори за парламент, не е ясно кога ще продължи същинската работа по проекта.

Агросекторът очаква да бъде сформирана работна група с представители на бизнеса, която да участва в работата по кодекса, заяви пред Investor.bg Ивайло Тодоров, член на Управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).

Реална работа по документа няма, ние разчитаме, че през февруари 2017 г. нещо ще бъде представено, тъй като през март стартира кампанията по директните плащания, допълни той.

„Очакванията на хората са големи, те трябва да знаят какво се случва със собствеността им, да се даде стратегическа основа за устойчиво земеделие“, каза Султанка Петрова. Тя припомни многобройните „ремонти“, които е претърпяло сегашното законодателство.

„При кодекса нещата са в застой“, е мнението на проф. Иван Станков. Той смята, че работата по проекта трябва да продължи и след изборите при следващото Народно събрание. „Това е крайно необходим закон“, е неговото мнение.

Според народния представител проф. Светла Бъчварова (БСП) управляващите (в оставка) са тръгнали в грешна посока. Тя коментира, че, преди да се работи по такъв нормативен акт, трябва да е налице „визия за всички въпроси, свързани със собствеността и земеползването, как искаме да функционират, така че да ни си противодействат“. „Нужна е по-сериозна експертиза“, препоръча тя.