Колко трънлив е пътят към мира в Турция?

От седмици Източна Турция е парализирана от сблъсъци между правителствените сили и кюрдски екстремисти. Насилието се разпространява и в останалата част на страната, пише Economist.

Крайпътни бомби, заложени от кюрдските бойци, убиха 30 войници и полицаи на 6 и 8 септември. Като отмъщение националистически тълпи, развяващи турски знамена, атакуваха офисите на прокюрдската Народна демократична партия, а в курортния град Алания демонстранти изгориха цяла сграда, в която се помещаваше провинциалната централа на партията.

В столицата Анкара пък беше предотвратен опит група националисти да подпали офиса на политическата сила. На много места офиси, магазини и предприятия, притежавани от кюрди, също бяха подпалени. Гневни тълпи пък спират автобуси, пътуващи към населените с кюрди югоизточни региони на страната, и заплашват пътниците, докато чупят стъклата.

От вълната на насилие пострада и в. “Хюриет”. Изданието беше обвинено, че е изкривило изявления на президента Реджеп Тайип Ердоган, а редакцията беше заобиколена от демонстранти, въоръжени с камъни и тояги.
Двете мирни години на преговори между централното правителство и искащите независимост кюрди приключиха, пише изданието. Конфликтът се разгоря отново през юли и във все повече градове се провеждат военни операции, с които властта разчита да си върне контрола над областите, доминирани от кюрдските бунтовници.

Яростта, агресията и омразата не са изненадващи. Докато тихо разговаряха през миналата седмица, двете страни всъщност се подготвяха за война. Правителството постави нови военни постове в селските райони, където са регистрирани най-много атаки на бунтовниците от Кюрдската работническа партия през последните две десетилетия.

Бунтовниците пък променят тактиките и засилват присъствието си в градските райони. През последните седмици въоръжени кюрдки групи от Отечественото революционно младежко движение убиха неизвестен брой полицаи и военни. Борбата в градските центрове е сравнително нова и прави сблъсъка особено променлив.

Младежкото движение на кюрдите е до голяма степен необучено, но силно мотивирано. Повечето от неговите членове са раждани през 90-те години на ХХ век, които бяха изключително травматични за Турция. "Младите кюрди са ядосани и действат така, сякаш няма какво да губят", казва Махмут Kaya от мозъчния тръст DITAM в Диарбекир. Той предупреждава, че ако не се постигне напредък за подновяване на преговорите, “прозорецът”, който дава възможност за мир, ще се затвори, тъй като по-младото поколение е по-малко склонно към диалог.

В Силван, град с население от 46 хил. души на 80 километра от Диарбекир, маскирани младежи през миналия месец изкопаха окопи и издигнаха барикади. Те контролират достъпа до няколко района от близо седмица. На 15 август в града беше обявено самоуправление, след което бронирани военни превозни средства предприеха нападение. Електричеството и комуникационните мрежи бяха спрени и беше въведен полицейски час, докато по улиците на града се водеха сражения между кюрдските младежи и правителствените военни сили.

Надупчените от куршуми къщи, изпочупените прозорци и опожарените магазини свидетелстват за насилието. Подобен сценарий се разви и в град Джизре, в който полицейският час беше вдигнат късно снощи, след като приключи военната операция срещу кюрдските бунтовници там. В градчето загинаха повече от 20 цивилни от миналия петък насам, въпреки че турското правителство призна само за един убит. Хората се оплакват и от недостиг на храна и вода, болницата и аптеките също не работят.

Според наблюдатели Кюрдската работническа партия засега се ангажира с ограничени ресурси за сраженията в Турция. Повечето от обучените й войски в момента са в Сирия, за да се противопоставят на “Ислямска държава”.

Според в. “Хюриет” сегашният конфликт е различен от този от 90-те, защото в него надмощие взимат цивилните. Отделно, според изданието, турската държава не се е отказала от мирния процес, още повече, че заради мирния период много повече граждани се противопоставят на военен конфликт.

Вестникът подчертава, че подходът на Анкара към кюрдския въпрос се е променил така, както се преобразуваха актьорите на кюрдското движение. То влезе в парламента като единна политическа партия за първи път и се превърна в една от основните опозиционни партии в страната.

Изданието посочва, че единственият начин Турция да се измъкне от хаоса е лидерите на политическите партии да се откажат от своите политически идентичности и да се обединят в името на бъдещето на страната.