Новите опасения за Гърция - завръщането на крайнолевия екстремизъм

Вълната от писма-бомби, изпратени в чужбина и в Гърция, отново връщат на дневен ред опасенията за възраждането на крайнолявото насилие. Това подсказва една от слабостите на премиера Алексис Ципрас - налагането на закон и ред, пише в анализ европейското издание Politico.

Атаки на крайнолеви групи срещу полицията, политици или бизнесмени не са нищо ново в Гърция, допълва изданието. Те обаче се възраждат в последните месеци. През март писма-бомби бяха изпратени на финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле, както и в бюрото на Международния валутен фонд (МВФ) в Париж и на други институции.

Бомба в пощенска пратка рани бившия премиер на страната Лукас Пападемос в края на май. Атентатът срещу него стана в бронираната му кола, в която той се возеше със своя шофьор и бодигард.

Тези атаки притесниха лидера на опозиционната "Неа демократиа" Кириакос Мицотакис, който е уверен, че ще бъде следващият премиер на страната. Редовните избори трябва да се проведат през есента на 2019 година. Мицотакис обвини правителството на крайнолявата Сириза, че не прави необходимото, за да защити потенциални цели на екстремистите, включително и самия него.

В Гърция действат и крайнодясни групировки, като например партията "Златна зора", която е третата по големина парламентарна сила. Мицотакис обаче е категоричен, че крайнодесните в страната не са заплаха, а екстремизмът в последните години идва основно от лявото пространство.

В "Неа демократиа" се опасяват, че управляващите всъщност подклаждат "култура на омразата" и обвиняват Сириза в липса на желание да се справят с този проблем. В отговор управляващите заявяват, че "Неа демократиа" се възползват от ситуацията, а това крие "опасност за демокрацията".

За част от нападенията отговорност пое паравоенната "Конспирация на огнените ядра". Нейната дейност беше ограничена след серия от арести през 2011 година, но сега експерти по сигурността посочват, че тя отново набира сила и членове.

В бунтовническите организации в Гърция обикновено членуват добре образовани млади хора от средната класа, чиято мотивация е да изразят своето несъгласие със системата. Обикновено с поемането на вината за даден атентат те дават своите аргументи за насилието, както и срещу политиците.

"Конспирацията на огнените ядра" обикновено използват минимални количества експлозиви. Така те не нанасят сериозни щети, но пък и самите пакети не могат да бъдат засечени в пощенските станции. Целите им са политически фигури, за които се вярва, че са в основата на финансовите проблеми за страната.

Младежката безработица в Гърция е около 45% и липсата на възможности за младото поколение е много видима. И именно това е големият проблем, смята Мери Боси, преподавател в Университета в Пиреа и експерт по крайнолевите терористични групировки в Гърция.

За експерта желанието на крайнолевите групировки е да обърнат внимание на проблема, а не да убият когото и да било. Продължаващите икономически трудности обаче носят опасения, че ще се появяват нови организации, чиято цел ще бъде съвсем различна.

Както в много европейски страни през 70-те и 80-те години на XX век в Гърция се появяват крайнолеви терористични организации, като например "17 ноември", което залага на марксистко-ленинистката идеология, както и революционната ELA, отговорни за множество атентати и дори убийството на директора на бюрото на ЦРУ в страната Ричард Уелч и военното аташе на Великобритания.