Отново ли ще изпадне в амок Ердоган?

НАТО обича открай време да се представя като организация с „общи ценности”. И когато на този фон една държава членка дава политическо убежище на войници от друга държава членка, това звучи като лош виц. 

Точно това обаче се случва в момента, както потвърди германското Министерство на вътрешните работи. Така зад образа на НАТО като „общност на ценностите” веднага лъсва истината: всичко това са само тържествени политически слова. Защото НАТО е просто съюз, където членовете се избират в зависимост от тяхната военна и геостратегическа полза, пише в коментар за Deutsche Welle Феликс Щайнер.

Та нима НАТО в миналото имаше някакви сериозни проблеми с еднопартийното управление на Салазар в Португалия, с режима на полковниците в Гърция или с превратаджиите в Турция през 1960, 1971 и 1980? По същата причина управлението на Ердоган - независимо как ще се развива занапред - по никакъв начин няма да се отрази на членството на Турция в НАТО. Защото Алиансът просто не може да се лиши от тази страна на югоизточния си фланг. Пък ценностите са си ценности… 

 
Безспорно обаче е и друго: налице са всички основания да се даде политическо убежище на първите от общо 414 турски кандидати. Става дума за хора, в повечето случаи високопоставени, които са служили на Турция като дипломати, съдии или офицери - плюс семействата им. Заедно с още хиляди други, турското правителство ги уволни и вече не им плаща заплати, защото ги смята за близки до движението на Гюлен и поради това ги разглежда като поддръжници на опита за преврат от миналата година. А за тези обвинения до момента няма нито групови, нито индивидуални доказателства срещу конкретни лица. Тоест, хората, получили сега политическо убежище в Германия, иначе най-вероятно щяха да бъдат мигом арестувани при завръщането си в Турция. Класически пример за политическо преследване, който изцяло се покрива от правото на политическо убежище, залегнало в германската конституция.

Но решението да се даде политическо убежище на тези хора със сигурност ще доведе и до проблеми. Германо-турските отношения, които и без това са достатъчно обременени, ще пострадат още по-сериозно. Междувременно турски офицери, стационирани в централите на НАТО в Брюксел и в Монс, поискаха политическо убежище в Белгия, но страната-домакин все още се колебае. Нищо чудно всъщност - особено на фона на опита, който през последните месеци натрупаха Германия и Холандия във връзка с турската предизборна агитация на тяхна територия.

Тогава редица познавачи на Турция обясниха словесните изцепки на турското правителство с желанието да се мобилизира турската диаспора зад граница в подкрепа на Ердогановия конституционен референдум. Да видим дали ще се окаже само това. Днес референдумът вече е спечелен, тъй че Ердоган и министрите му би трябвало да поотпуснат нервите си. Ако обаче от Анкара все пак дойдат нови атаки, Германия трябва да стиска зъби и твърдо да държи на принципите си. Защото в противен случай тези принципи не струват и пукната пара.