Турция – новият претендент за газов хъб на Балканите

Със затоплянето на отношенията между Русия и Турция на картата на Балканите има нов претендент, който има амбицията да играе ключова роля за доставките на природен газ в региона, а и в цяла Европа.

Първите турски заявки бяха направени още през 2015 година – Анкара ускори строителството на TANAP, когато бяха скъсани връзките с Москва. През ноември турските ВВС свалиха руски военен самолет, който по думите на Турция беше нарушил въздушното ѝ пространство. Русия отрече това да се е случвало и очакваше извинение от турските власти.

Това обаче не се случи и Москва методично прекъсна контактите си с Анкара – оттегли своите инвестиции, с което беше замразен „Турски поток“ и редица други проекти. Руските туристи бяха настойчиво посъветвани да изберат друга дестинация за лятната си почивка, а не любимата за мнозина Турция.

Месеци наред турската страна отказваше да приеме за грешка свалянето на руския самолет, но преди няколко дни Реджеп Тайип Ердоган се извини на Владимир Путин за случилото се през миналия ноември. Така двете страни отново ще намерят общ език по икономическите и политическите въпроси.

И така, след като получи отказа от Гърция за строителството на нов газопровод по дъното на Черно море, за който всички очаквания бяха, че ще премине и през територията на България, сега Русия отново гледа към турския бряг.

Рестартирането на „Турски поток“ означава още един източник на природен газ за Турция. До няколко години Анкара ще може да разчита и на газ от Каспийско море – през TANAP. Вече се правят опити от турска страна и за затопляне на отношенията в Средиземно море и така Турция да си осигури достъпа до апетитните находища, намиращи се в акваторията на Кипър, Египет и Израел.

В газовата битка Анкара обаче има един голям противник – Гърция. През нейна територия ще преминава Трансадриатическият газопровод (TAP), реалното продължение на TANAP по пътя към Европа. По този т.нар. „Южен газов коридор“ ще пристига газ от Каспийския регион в Европа.

България също може да разчита на този поток, но само през едно отклонение – новата връзка IGB, която ще свърже газовите мрежи на България и Гърция при точките Стара Загора и Комотини.

Предимствата, които България може да предложи в плановете за газов хъб са доброто географско положение и модернизирана инфраструктура – почти всички компресорни станции на Балканите са на българска територия, а и в момента през страната се разпределят газовите потоци от Русия към Турция, Гърция и Македония. Европейските институции също гледат благосклонно на идеята ни за газов хъб. 

В същото време обаче ни липсва основното – източник на природен газ. Липсва ни и друга важна инфраструктура – газови хранилища, но тяхното изграждане е въпрос само на време и средства.

При реализацията на „Турски поток“ Атина ще спечели и руския газ – първоначалните планове бяха, че пътят на суровината към Европа ще премине през гръцката газопреносна мрежа. Така Гърция си осигурява втори източник на газ, при това независим от този, идващ по ТАР.

В същото време е важно да се отбележат и „роднинските“ връзки между Гърция и Кипър, което дава безспорно предимство на Атина в очакванията за достъп до находищата в Средиземно море. Премиерът на южната ни съседка Алексис Ципрас даде и ясни сигнали, че страната му има интерес в тази сфера след официални посещения в Израел, Кипър и срещата му с египетския президент Абдел Фатах Сиси в Атина.

Засега, при липсата на нормализация на отношенията между Русия и Турция, за строителството на „Турски поток“ е още рано да се говори. Факт е обаче, че първата крачка е вече направена, а икономическите интереси често успяват да си проправят път през лабиринта на политическите спорове.