Китай - сянка върху глобалната икономика и през 2016 г.

През последната година Китай положи такъв отпечатък върху световната икономика, както никога преди, коментира Financial Times.

Не само че китайското икономическо забавяне засегна значително производителите на енергия и суровини, но и сериозно ограничи растежа в останалата част от развиващия се свят, а задържа и глобалния икономически растеж. Също толкова поразителен бе начинът, по който китайският фондов пазар се срина и управлява лошо обезценяването на юана през лятото, причинено от решението на Федералния резерв на САЩ да отложи вдигането на лихвените проценти за септември.

Няма друга централна банка, която да е по-малко податлива на външни влияния, когато оформя политиката си. Необичайната чувствителност на Фед по тази линия бе показател за това как светът се променя в резултат на възхода на Китай. А накрая Китай успя да постигне и амбицията си да включи юана към кошницата с резервни валути на Международния валутен фонд.

През 2016 г. Китай отново ще бъде изключително важен фактор при определянето на пътя на световната икономика и посоката на капиталовите потоци. Този път историята обаче няма да е за забавяща се икономика. Както последните цифри за индустриалното производство показват, мерките за стимулиране на икономиката имат своето влияние. Инвестициите растат в отговор на по-силните инфраструктурни инвестиции, особено от местните правителства, което е отражение на облекчаването на финансовите ограничения върху им. Държавните предприятия винаги са инвестирали повече.

Това представлява завръщане към стария модел на растеж, воден от инвестициите и износа, който Пекин се опитва да избегне. Когато бе отчетено по-силно от очакванията забавяне по-рано тази година, представителите на комунистическата партия промениха посоката, явно опасявайки се, че високата безработица в по-старите индустрии ще доведе до социални вълнения, които могат да застрашат властта на партията.

Следващата година ще представи убедителни доказателства дали плановете за ребалансиране на икономиката към потребление и стъпките към финансова либерализация са се изпарили. Ако е така, по-късно Китай ще плати дори по-висока цена заради запазването на изключително скъпото неправилно разпределение на ресурсите.

Останалата част от света също ще плати цена. Пагубен външен резултат от неустойчивия модел на растеж на Китай е, че възвращаемостта в много индустрии е под натиск заради китайския принос към глобалния свръхкапацитет. Това е подценяван фактор в ниските нива на инвестиции от индустрията в САЩ и голяма част от Европа от финансовата криза насам.

Един от най-големите въпроси, наложени от Китай, е свързан с валутните войни. Китайската индустрия се бори с неконкурентен обменен курс. Този проблем се изостря от обвързването на юана с поскъпващия долар. Решението по-рано този месец да се премине към управление на юана спрямо кошница от валути уж помага за прехода към по-пазарно определян обменен курс. Но това осигурява и димна завеса за централната банка на Китай за допълнително обезценяване на юана. В същото време остър спад на цените на производителите допринася още повече за реалното обезценяване на валутата.

Дисциплинирано обезценяване може да бъде допустимо за останалата част на света предвид факта, че развитите икономики страдат от недостиг на търсенето. По-евтиният внос от Китай ще бъде полезен стимул за повишаване на потреблението в допълнение към спада на цените на петрола, който повиши доходите на потребителите.

По-необмислено обезценяване, може би в резултат на по-нататъшна конкурентна девалвация в Япония, може да се окаже друг проблем, особено ако отприщи протекционистки импулс от САЩ в годината с предстоящи президентски избори. Американският сектор на търгуеми стоки е малък в сравнение с икономиката като цяло, но американските износители имат значителна лобираща сила в столицата. Предвид това съществуването на глобални вериги за доставки означава, че протекционистката реторика може да е по-тиха, отколкото във времената преди глобализацията.

Ако китайските лидери възстановят интереса си към финансови реформи, извън Китай може да се усети и друг шок. Придвижване към пълна либерализация на капиталовата сметка ще освободи огромен ресурс от спестявания в домакинствата и корпоративните сектори, които ще се насочат към чуждите пазари. Изкушението за диверсифициране на инвестициите в страни с по-сигурни права на собственост и стабилно управление ще бъде поразително. Това ще доведе до балони, особено в сравнително тесните пазари в развиващия се свят, но и в богатите страни. За една икономика могат да се случат и по-лоши неща.