Държавната помощ за банките - основен фактор за решаването на финансовата криза

Държавната помощ за банките бе основен фактор за разрешаване на финансовата криза в Европа. Но в рамките на Европейския съюз (ЕС) пряката държавна помощ е забранена, а Европейската комисия (ЕК) решава дали дадена страна членка може да предостави средства за банка с ликвиден или капиталов недостиг, но само ако застрашава финансовата стабилност на държавата.

Това бяха основните акценти от изказването на Софи Бертан-Хадживелчева, ръководител Държавна помощ за финансовите услуги в генерална дирекция „Конкуренция” на ЕК, по време на конференцията „Банкова стабилност“, организирана от Асоциация „Банка на годината“.

ЕК съблюдава три критерия, когато определя дали да се даде държавна помощ на дадена банка, или не. Това са жизнеспособността на банката, собственият принос на банката, т.е. споделянето на тежестта между акционери и облигационери, и дали се застрашава конкуренцията на пазара. 

„Ако дадена банка не е жизнеспособна, то тя трябва да се затвори. Ако банката е системно значима за дадена държава, ЕК позволява помощ за запазване или възстановяване финансовата стабилност на страната. Но това не означава, че тази банка трябва да остане на пазара впоследствие“, коментира Софи Бертан-Хадживелчева.

Ако самата банка успее да събере средства по друг начин – чрез пазара или продажбата на активи, за да се намали държавната помощ, то тя трябва да го направи, посочва експертът. По думите ѝ възможността за действие при осигуряване на ликвидна подкрепа е по-голяма, отколкото ако банката изпитва капиталови проблеми. Преди ЕК да разреши предоставяне на държавна помощ, трябва да бъдат използвани всички опции за набиране на капитал, добави Бертан-Хадживелчева.

По думите ѝ Първа инвестиционна банка (ПИБ) е получила държавна помощ по реда и правилата на ЕК. Бертан-Хадживелчева обаче подчерта, че всяка кредитна институция, получила помощ от държавата, се наблюдава в период от 1 до 5 години за това дали изпълнява условията, при които е предоставена паричната подкрепа.

„Това се прави обикновено от фирма, избрана от ЕК“, каза още тя, като посочи, че това важи и за ПИБ. Мониторингът се прави с цел и да се определи дали „крайната помощ е нелегална“. Ако се окаже, че случаят е такъв, се образува следствие срещу банката. „В голяма част от случаите мониторингът минава безпроблемно. От това имат интерес и банката, и държавата“, коментира Бертан-Хадживелчева.

Тя каза още, че почти всички държави в ЕС подкрепят своите банки. Гърция и Кипър са сред страните, които са отделили най-много средства по време на кризата. От 2008 г. до днес в рамките на ЕС са предоставени 425 млрд. евро на банките под формата на средства за рекапитализация, а още 104 млрд. евро - под формата на кредити.

Единният надзорен механизъм влезе в действие в началото на ноември, припомни още Бертан-Хадживелчева и добави, че в началото на 2015 г. на два етапа ще влезе в действие директивата за преструктуриране на банки. По думите ѝ целта е намаляване и дори прекратяване на участието на данъкоплатците във финансовия сектор при възникване на кризи.

800 банки в рамките на еврозоната са се възползвали от евтиното финансиране, предоставено от Европейската централна банка (ЕЦБ) по време на финансовата криза посредством Дългoсрочните операции за рефинансиране (LTRO). Държавите, които не са членки на еврозоната, но са в рамките на ЕС, въведоха други мерки, с които предоставиха средства на банките, коментира Жоао Соарес, партньор в компанията за управленско консултиране и преструктуриране на банки Bain & Company.

Той даде за пример Унгария. България разполага с буфери, които може да използва, за да създаде програми, които да бъдат алтернатива на тези, до които имат достъп само държавите членки в еврозоната, каза Соарес.