По-важният въпрос от този върви ли България към гръцки сценарий е защо не се емитират външни задължения на държавата, които да стимулират икономическия растеж. Това коментира проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт към БАН пред БНР по повод изказване на бившия премиер Пламен Орешарски, че България върви към гръцки сценарий, а дългът се натрупва много по-бързо, отколкото расте икономиката.
Според икономиста за стимулиране на икономическия растеж си заслужава емитиране на дълг, но не и за попълване на дефицити. „За това си заслужава да се емитира държавен дълг, но тук (при емитирането на последния дълг от 1,2 млрд. лева, бел. ред) го няма това нещо“, посочи икономистът.
Той напомня, че обяснението на финансовия министър е за емитиране на дълг, за да се запълни дупката във Фонда за гарантиране на влоговете.
По думите на проф. Минасян новият държавен дълг показва и друг проблем – че се култивират вредни навици у управленския елит. „Нещо като намиране на лесно решение за трудни икономически проблеми, а именно как да се възстановят липсващите милиарди от КТБ. Лесното решение е да емитираш задължение и целия народ се впряга пред каруцата и да тегли цялата тежест“, каза проф. Минасян.
Емитирането на дълг само по себе си нищо не означава, въпросът е за какво се използва емитираният държавен дълг, продължи икономистът.
„Ако се емитира задължение, за да се стартира някакво производство, което да донесе определен доход, и от него човек да съумее да си осигурява прехраната, тогава вече това е добро. Най-големият майсторлък във финансите е да съумееш да използваш чужди пари в свой собствен интерес“, каза той.
Равнището на държавния дълг на България не е обезпокоително, посочи професор Минасян. Той допълни, че държавният дълг на България е между 25 и 30% от БВП.
„Едно такова равнище на държавен дълг по стандартите, които съществуват в света, съвсем не е обезпокоително“, посочи проф. Гарабед Минасян. Той даде пример с Япония, която има държавен дълг повече от 200% от БВП. Дългът на Гърция е между 150 и 180% от БВП, на Италия – 130-140% от БВП, на Кипър – 110%, а на Белгия – повече от 100% от БВП.


20 пияни и дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Арестуваха млад мъж с амфети във Варна
2000 машини за вота на 25 октомври са в пълна изправност
Арестуваха 18-годишен варненец с кока зад волана в Шумен
Йотова: Заплахите са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на конфликта
Индия търси споразумение за Черно море след атаките край България
Печалбата на Samsung нарасна почти деветкратно след бума при чиповете памет
България скоро може да има фабрика за зелени полупроводници
Тед Сарандос за следващия етап от растежа на Netflix, част 2
Купувачите у нас се отдръпват от имоти "на зелено", вторичният пазар набира сила
Porsche ще съкрати 40% от шефовете и ще вдигне цените
MINI показа нов приключенски Countryman
VW изпече новия си електрически SUV
Легендарният пикап на Пабло Ескобар предизвика спор
Новите коли на BMW вече оценяват шофьорите си
Капитан Калчев: Черно море вече е обявено за зона с повишен военен риск
Днес истинско лято, до 30° на места
Изнасилена и намушкана 18 пъти: Разкриха убийството на 16-годишна близо 50 г. по-късно
"Цар-бомбата" и заплахите на Путин: възможна ли е руска атака срещу НАТО?
Финландия получи първия си постоянен F-35: стелт изтребителите се приближават до Русия
преди 10 години Естествено ,че взимането на дълг трябва да е за да има растеж на БВП и т.н. България мога да е оправя за 800 секунди толкова ще ми отнеме да го кажа и има няколко години технологично време ако Парламента гласува точните закони като не се забравя ,че растежа не може да е безкраен и съм обяснил - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1752811994997027Според McKinsey Global Institute глобалният общ дълг за периода 2007-2014г. се е увеличил с $ 57 трилиона изпреварвайки ръста на световния БВП като проценти ,и Йон Хелевиг, от финландската консултантска компания Awara Group обясни как расте дългът и БВП - https://alterinformation.wordpress.com/2015/04/04/98419591/И ТОВА ЛИ НЕ СЕ РАЗБИРА ???? отговор Сигнализирай за неуместен коментар