Кои са рисковите фактори за предприемачите през 2017 г.

Очертаващата се политическа несигурност несъмнено ще се отрази на бизнеса и икономиката. Това коментира Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пред Bloomberg TV Bulgaria. 

В края на ноември спрямо края на октомври бизнесът е ревизирал своите очаквания за 2017 година, посочи Иванов.

По думите му в началото на октомври (преди президентските избори, б. ред.) традиционното проучване за нагласите на предприемачите, членуващи в Асоциацията, показало, че българските предприемачи са оптимистично настроени за 2017 г. Тези очаквания са били базирани на добрите резултати, с които бизнесът очаква да приключи 2016 г., както и на политическата стабилност към октомври в страната. Към ноември обаче очакванията на работодателите претърпели обрат.

Два са основните рискови фактора за развитието на бизнеса и икономиката през следващата година, каза Иванов. От една страна, външнополитическият и външноикономическият фактор заради динамиката на световната политическа сцена. Според Иванов предстоящите избори във Франция, Германия, Италия ще са важен фактор, който ще се отрази и на нашата икономика. Войната в Близкия Изток и напрежението в Турция остават фактори, които ще повлият на световната и европейската икономика.

Другият риск е политическата криза у нас, очертаващото се служебно правителство и предсрочни парламентарни избори. Затова и очакванията на бизнеса са песимистични.

От Асоциацията прогнозират също ускоряване на кредитирането на бизнеса през 2017 г., а оттук и повече инвестиции.

По отношение на нагласите на бизнеса за работните заплати Иванов посочи, позовавайки се на проведената анкета от Асоциацията през октомври, че работодателите очакват доходите от труд и работна заплата да се повишават догодина. Предприемачите очакват като цяло повече поръчки и разчитат на по-голяма производителност, което да се отрази върху повишение на доходите.

Относно размера на минималната работна заплата анкетата показва, че бизнесът не е единен. Някои посочват, че тя трябва да е под 460 лева, други са за по-високо минимално възнаграждение. Иванов повтори, че не е възможно да има единна минимална работна заплата за страната, която да важи за всички сектори, а трябва да се определя по икономически дейности, за да „оцелее бизнесът“.

Проблемът с кадрите вече измества този с корупцията и административната тежест, коментира още Иванов на база допитването сред фирмите.

Още от разговора вижте в Bloomberg TV Bulgaria