"Фабинг", или как технологиите ни променят

През последните 20 години българският език се е обогатил с 5000 нови думи. Някои от най-използваните през последните месеци са "Брекзит" и "селфи". Повечето нови думи идват от компютрите и социалните мрежи, като например "фабинг", предава в свой репортаж по темата Bulgaria ON AIR.

Зад странно звучащата чуждица се крие комбинацията от английските думи за телефон и игнориране. Казано иначе, това е ситуацията, при която човек прекъсва разговора със събеседника си, за да се порови в телефона си.

Подобно поведение е присъщо за хора, които боравят с информация, като журналисти, рекламисти и политици. При тях се размива границата между ползването на технологиите за лични и професионални цели.

И останалите хора обаче също проявяват тази зависимост.

Всеки е ставал свидетел на поне няколко случая в ежедневието си, в които хора са забили поглед в устройствата си. За някои това е дразнещ навик, който съкращава живия контакт между хората.

Според експертите обаче фабингът не е болестно състояние. Днес това е установен модел на поведение, който се случва дори несъзнателно и често няма връзка с отношението към човека срещу нас.

„Вече има една количествено-качествена форма на общуване. Ние едновременно се опитваме да поддържаме живия контакт в реалния свят, но паралелно самото количество на контакти и на информация, които можем да съберем - те са ни в ръката, те даже не са на една ръка разстояние. Ние няма как да влезем и да бъдем толкова съпричастни и да проявим емпатия, да бъдем любезни и наистина да влезем в разговора, когато сме в режим на мултитаскинг и мислите ни са навсякъде", обяснява психологът доц. Маргарита Бакрачева.

Отрицателните ефекти от фабинга са непълноценната комуникация и влошаване на отношенията с близките, които се чувстват пренебрегнати.