Има ли България стряскащ бюджетен дефицит?

Той отбеляза, че въпреки политическата несигурност, през последните 16 месеца икономиката ни расте с над 3%. „С приятели икономисти се шегуваме, че когато има служебно правителство, икономиката започва да се развива нормално“, коментира той.

Караиванов се надява да има политическа стабилност и дългосрочна политика с конкретни цели за развитие на икономиката с предвидимост на данъчната политика, за да се стимулират инвестициите и оптимизират държавните разходи, за да няма дефицити. „В една растяща икономика бюджетът, ако не е на плюс, трябва да е поне балансиран“, заяви икономистът и добави, че сега финансите са в добра форма.

Според него ще има ръст на лихвите, ако темпът на инфлацията се засили. „Целта на Европейската централна банка е в средносрочен план инфлацията да е 2%. Ако се успокои ситуацията в Близкия изток и цената на петрола, няма да се налага повишаване на лихвените равнища, защото това ще доведе до засилване на рецесионните процеси. Също така фокусът ще бъде върху това да се засили икономиката. Той посочи, че хубавата новина от тази нощ за примирие веднага беше отразено в цените на петрола надолу до под 95 долара за барел.

По думите му, ако спадът продължи и се стигне до 80 долара за барел, това ще бъде в рамките на Пролетната макроикономическа прогноза за 2026 г. на Министерството на финансите (МФ). Припомняме, че в нея се предвижда забавяне на икономическия растеж и по-висока инфлация в сравнение с предходни очаквания. Основните фактори за тази ревизия са външни шокове, включително геополитическото напрежение в Близкия изток.

Очакванията на финансовото ведомство са реалният растеж да се забави до 2,6%, като основната причина е по-слабото нарастване на вътрешното търсене. Прогнозира се значително повишение на ценовия натиск при средногодишна инфлация 4,3%, като в края на годината тя да достигне 5,2%.

Икономистът отбеляза, че високата инфлация у нас е заради ценови шок, с отражение и наслагвате на кризите – в Близкия изток, на петролния пазар и в транспорта. Той очаква, че предлагането на стоките ще бъде на по-висока цена заради вноса. „Външният натиск ще бъде голям заради това, че страната ни е отворена икономика“, обясни Караиванов.

Той коментира какъв е ефектът от отражението в момента от кризата в Близкия изток. „Не само петролът, но и разходите за него бяха засегнати. Имаме до 10 пъти покачване за разходите за транспорт. Потребителите в България пазаруват основно в големите вериги и по-малко в кварталните магазини. При големите търговски вериги в Западна Европа разходите могат да достигат около 80% от приходите, което оставя приблизително 20% като марж. За България се посочва, че маржовете могат да бъдат по-високи, в диапазона 28-40%“, добави икономистът.

Караиванов посочи, че дефицитът възлиза на 1,5 млрд. евро. „Имаше нарастване на пенсиите с 8,6%, има допълнителни 5% за възнагражденията за държавната администрация. Има около 900 млн. евро изпълнение на капиталовата програма, която се финансира с парите от Плана за възстановяване и устойчивост, и тези пари са част от този дефицит“, изброи какви разходи направи държавата икономистът.

По думите му „стряскащата новина“, е че вече има взет вече над 1 млрд. нов дълг, с който са плащани стари задължения. „Погасяваме стария си дълг, като към февруари сме взели около 600 млн. евро, а сме покрили дълг за 900 млн. Не е опасно, че сме взели нов дълг – от последните две години започват дълговите разходи по бюджета, имаме около 1 млрд. разходи за лихви“, поясни Караиванов.

Защо не могат да се прилагат много инструменти за защита на потребителите? Ще успее ли държавата да стимулира конкуренцията? Кой е най-големият риск пред Бюджет 2026?

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.