Строителите очакват ръст на сектора през 2017 г. основно заради европроектите

След сериозен спад от 32% на произведената продукция през 2016 г. строителният сектор очаква 10 – 15% ръст през 2017 г. Това според Камарата на строителите в България (КСБ) ще се случи заради строителството на големи инфраструктурни проекти с евросредства, подготвяни през 2016 г., и заради раздвижването на имотния пазар.

Към 5 декември в регистъра на Камарата са вписани 4755 строителни фирми, от които 48 са чуждестранни. Заличени са 433 фирми (при 521 през 2015 г.). Тази година за първи път от доста време нововписаните фирми са повече от заличените, заяви председателят на Управителния съвет на Камарата инж. Николай Станков.

Той посочи, че отрасълът се развива основно от 97,3% малки фирми, 2,3% средни и 0,4% големи.

Произведената продукция в отрасъла за 9-те месеца на 2016 г. показва изпълнени обекти за 7,4 млрд. лв. и така се отбелязва спад от 32%.

Спадът при сградното строителство е 28,2%, а при инженерното – 36,1%. 

В сектора са заети 176 хил. души при спад на годишна база от 3,5%. Формираната брутна добавена стойност от сектора от януари до септември възлиза на 4,7% от общата БДС, отчита Камарата.

Според представените днес данни с 1,2% са се увеличили разрешителните за строеж през 2016 г., като най-висок е ръстът на издадените разрешителни за административни сгради на годишна база – 21,3%.

Анализът на Камарата показва спад при обявените обществени поръчки към края на септември от 3,5%. Към края на деветмесечието сключените след търгове договори растат с 3 на сто.

При сключени 2115 договора на стойност 1,4 млрд. лв. преобладават тези за енергийната инфраструктура (44,5% от всички и 59% като стойност), следвани от инженерната инфраструктура (25,9% от общия брой и 26,6% като стойност).

Следва високото сградно строителство (25,7% като брой и 9,2% като стойност) и на последно място е ВиК секторът с незначителен дял от 4 на сто и 5,2% от стойността.

Преобладават сключените договори по критерий „икономически най-изгодна оферта“ – 63,3% от общия брой и 75,7% от общата стойност. Камарата отчита, че 10,4% от сключените при търгове договори са се случили при необявени критерии.

По открита процедура по Закона за обществените поръчки са сключени 81,1% от контрактите с 80,4% дял от стойността. Преобладават договорите, финансирани от държавния бюджет, при показатели 94,5% от броя и 92,1% от стойността.

Безработните в отрасъла намаляват с 19,1%, или 7300 души.

Липсват млади хора с желание да работят в сектора, коментира инж. Николай Станков.

Просрочените задължения на централната и местната власт към края на септември достигат 288 млн. лв., като от тях 194 млн. лв. са на местните власти, отчита Камарата, като се позовава на данни от финансовото министерство.

Догодина строителите очакват масово възлагане на обществени поръчки по оперативните програми, коментира изпълнителният директор на КСБ инж. Иван Бойков. Той очаква да бъдат обявени търгове за 2,5 млрд. лв. (без тези за саниране) по оперативна програма „Региони в растеж“, по мярката за обновяване на инфраструктура в общините по ПРСР и за ВиК проекти по пропрама „Околна среда“.

От КСБ изтъкнаха като успехи новия Закон за обществените поръчки (ЗОП) и наличието на вече стандартизирани документи, с които фирмите ще кандидатстват за строителство на ВиК проекти, финансирани от програма „Околна среда“ 2014 – 2020.

Камарата настоява да продължи националната програма за енергийна ефективност, като представителите й изтъкват, че тя има положителен икономически и социален ефект, като създадената заетост е предпоставка за ръст на потреблението.

Камарата настоява при обществените поръчки за строителство да отпадне критерият за възлагане „най-ниска цена“.

Представителите й заявиха, че ще работят, за да бъде въведена в законодателството възможността подизпълнителите да си търсят заплащането за свършената работа от възложителя, ако главният изпълнител бави средствата без основание.

Фирми, членове на Камарата, са се ангажирали да възстановят безвъзмездно 11 къщи в село Хитрино.