Подобряващата се икономика в Русия спъва приватизацията

Подобряващата се икономика в Русия премахна основния стимул за приватизацията, планирана за тази година. Това позволява на представителите на властите, които винаги са подлагали на съмнение продажбата на държавни активи, отново да подсилят позициите си, коментира агенция Ройтерс.

Руското финансово министерство първоначално беше планирало да си осигури 138 млрд. рубли (2,39 млрд. долара) от приватизация тази година, основно чрез продажба на дял в компанията за търговско корабоплаване Совкомфлот и като понижи още повече дела си във втората по големина банка ВТБ.

В началото на годината приватизационните сделки бяха от изключителна важност, защото пълнеха държавната хазна. По този начин се опровергаваха гласовете на тези в Кремъл, които не вярват, че държавата трябва да разпродава активите си.

Оттогава обаче цените на петрола се повишиха и финансовото министерство набра около 1,4 трлн. рубли (24,2 млрд. долара) на вътрешния дългови пазар, емитирайки облигации в рубли. В резултат на това противниците на приватизацията, чието влияние нарасна по време на 17-те години де факто управление на Путин, сега отново си възвръщат контрол, смятат редица източници на Ройтерс, запознати с дискусиите в кръговете на властта. 

Приватизацията на ВТБ беше отложена, докато западните санкции не бъдат вдигнати. Самата ВТБ е обект на тези санкции. Продажбата на дела в Совкомфлот беше отложена в средата на годината за неопределено време.

„Прехвърлянето на собственост не бива да е цел само по себе си. Целта трябва да бъде подходящо ниво на конкуренция“, казва министърът на икономиката Максим Орешкин. „Почти няма останали фискални причини за приватизация“, допълва той.

В петък цената на Брента беше над 59 долара, което е със 7% повече в сравнение с началото на година. През март цените се понижиха под 50 долара, което удари приходите в бюджета.

Дълги години беше трудно руският елит да бъде убеден в ползите от приватизацията. Откакто Путин пое властта през 2001 г. всъщност обратната тенденция доминираше – държавни гиганти като Роснефт придобиваха активи, които бяха приватизирани след срива на комунизма.

Необходимостта да се намерят приходи в бюджета, особено във времена, когато западните санкции затрудняват Русия да емитира дълг на международните капиталови пазари, за кратко отвори възможност за изява на пропазарния лагер. Тази възможност обаче вече е затворена.

Когато го няма аргумента за запълване на дупки в бюджета, отново се появиха други аргументи срещу приватизацията. Те включват факта, че санкциите понижават цената, която Русия може да иска за продажбата на държавни активи. Освен това се налага мнението, че държавните компании могат да бъдат също толкова ефективни, колкото и частните.

Несигурността на инвеститорите към руските активи се увеличи и след като президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нов пакет санкции.

„Имаме компании, които са от системна важност или имат значително влияние върху пазарите. Държавата може да изгуби контрола в резултат на продажбата“, каза през юли финансовият министър Антон Силуанов. „Трябва ли да правим това, когато новите санкции са надвиснали над Русия, а компаниите са категорично подценени?“, допълва той.

Централната банка трябваше да спаси две от най-големите частни банки – Откритие и Бинбанк, докато държавни банки като Сбербанк просперират, и това подкрепя аргумента на поддържниците на държавния контрол.

„Примерът на Сбербанк, сравнена с частните банки, категорично показва, че като цяло собственикът не е толкова важен, колкото риск мениджмънта“, смята заместник-финансовият министър Владимир Количев.