Висока бизнес температура по българо-гръцката граница

Deutschlandfunk и Spiegel в Германия цитират един и същи източник: президента на сдружението на гръцките работодатели Василис Коркидис, който огласи тревожно предупреждение.

60 000 гръцки фирми могат да напуснат Гърция, ако не се подобрят рамковите условия в страната, каза Коркидис, а българските медии охотно публикуваха изявлението му. И това не е случайно.

"Само в края на юни в Гоце Делчев бяха сключени сделки за осем недвижими имота. Купувачите бяха гръцки бизнесмени", казва Васил Велев от сдружението на българските работодатели.

Откак гръцкото правителство временно беше затворило банките и постави под контрол капиталовите потоци, много гърци отвориха сметки в български банки. "През последните месеци интензивно се откриват банкови сметки и се регистрират гръцки фирми, особено в граничния регион. Но този процес тече от 2009 година насам. Оттогава расте и броят на гръцките фирми в България", обяснява пред Deutschlandfunk Красен Станчев от института за пазарна икономика в София, цитиран и от Deutsche Welle.

Spiegel също цитира Красен Станчев, като твърди, че капиталовият контрол в Гърция е принудил местните предприемачи масово да изнасят капиталите си в съседни страни - и по-специално в България и Кипър, където „емигриралите“ фирми вече наброявали 70 хиляди. В публикацията се посочва, че теоретично всеки грък може на седмица да прехвърли до 14 000 евро в банки в България. Това се правело не само от обикновените граждани, които откривали сметки на свое име, но и от компании, които или вече са отворили филиали, или прехвърлят бизнеса си на българска територия.

Красен Станчев обяснява, че преди кризата, която продължава вече пет години, в България е имало около 1 500 гръцки фирми. Днес те са десет пъти повече - около 14 000. Тези фирми, които работят главно в туристическия бизнес, търговията, недвижимите имоти и финансовите услуги, са създали 70 000 работни места.

"България е привлекателна за тях поради изгодните икономически рамкови условия", допълва Красен Станчев. "Обикновените хора и фирмите усетиха преди кредиторите, че на практика Гърция е във фалит. В замяна на това, банковата система в България е стабилна. Капитализацията на българските банки е два пъти по-голяма от средната за ЕС. Друг фактор са данъците. Условията в България са сравнително прозрачни в сравнение с тези в Гърция, а данъците - ниски. От 2008 година ДОД и корпоративният данък са 10%", допълва специалистът. В България една фирма с печалба от 50 000 евро плаща около 10 000 евро по-малко данъци, отколкото в Гърция. А това е силен аргумент, който подтиква много предприемачи да изнасят дейността си в България.

България обаче не получава очакваните изгоди от истински големите гръцки пари, смята шефът на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян. "Големите капитали, които бяха изнесени от Гърция преди въвеждането на контрола върху движението на капитали, се насочват към големите финансови центрове и офшорните зони, а не към България", категоричен е Хампарцумян.

За високата бизнес-температура около гръцко-българската граница пише и реномираното издание Politico, което връща историческата лента и по-назад: „Навремето тук Гърция – а това означава и НАТО – се срещаше с Източния блок, с Желязната завеса и Варшавския договор. Но България от 2007 година вече е член на ЕС. Тук, на границата между двете страни, „старият ЕС” се среща с една от най-новите си членки. Не всичко обаче се e променило. Да, Гърция е в криза, но България все още е по-бедна – нейният БВП е два пъти по-малък от гръцкия. В България все още е много, много по-евтино“. 

Развитието на дълговата криза в Гърция можете да следите тук