21 хил. деца са отпаднали от образователната система за година

Над 21 хиляди деца са отпаднали от училище за една година. Това каза омбудсманът Мая Манолова при откриването на Националната кръгла маса за реална политика и ефективно решаване проблемите на етническата интеграция, която се проведе днес в Асеновград.

Форумът бе организиран по инициатива на вицепремиера Валери Симеонов и в него участваха още заместник-министрите на образованието Деница Сачева, на труда и социалната политика Росица Димитрова, кметове.

„В момента всеки седми ученик между 15 и 18 възраст не е в училище, отпаднал е. През 2015/2016, последната завършена учебна година, отпадналите от образователната система деца са 21 146, посочи Манолова.

България е на трето място в ЕС по брой на млади хора, които не работят, не учат, не се обучават, или те са 170 хил. 64% от тези деца живеят в малки градове или в села. 

От друга страна, ако искаме да направим връзката между образование и реализация на младите хора, числата показват, че заетите с начално образование са едва 0,7%, с основно – 5,2%, докато със средно са 58,3%“, очерта картината в цифри Манолова, цитирана от пресцентъра си.

Образованието е единственият шанс за излизане от гетото, единственият шанс за работно място, за по-високи доходи, за успех, така че инвестициите трябва да бъдат направени на първо място в образованието, каза тя.

Манолова беше категорична, че всички проблеми трябва да се пресрещат на място в общините и на терен, за да бъдат решавани ефективно. 

Омбудсманът подчерта, че картината на образователната система у нас е тревожна, защото от нея най-често, поради липса на средства за дрехи, обувки, учебни помагала, отпадат децата от малцинствата и от бедните семейства.

Другата съществена причина, която омбудсманът посочи за ранно отпадане на децата от училище, е липсата на мотивация за част от ромските деца поради затруднението им да учат на български език. Според статистиката само 14% от ромите говорят български език у дома.

Манолова подчерта, че подкрепя обявяването на образованието от правителството и от парламента за основен приоритет и конкретния механизъм, който беше приет в началото на месец юли за координиране на усилията на всички институции за обхващане и задържане на всички деца в училище. Но предупреди, че „този механизъм изглежда чудесно на хартия, но той трябва да подпомага както семействата, така и училищата и детските градини в малките населени места, за да получат допълнително средства в случаите, в които обучават деца в отдалечени населени места, включително и такива, чиито майчин език не е български“.

В тази връзка омбудсманът предложи на представителите на министерствата да спрат плащанията на кметове, които закриват училища, защото, по думите й, „това е нонсенс в контекста на механизъма за обхващане на всички деца в училище“.

По думите й училищното образование може да бъде задължително, само когато е безплатно. Това означава, че би следвало да бъде осигурено финансиране за обхвата на 4-годишните деца в предучилищни форми. Издръжката на едно дете в предучилищна възраст е в рамките на 280 лв. годишно, което означава 18-19 млн. лв. от МОН, за да стане тази форма безплатна“, изчисли Манолова.

По думите й инвестициите в образование означават по-малко пари за РПУ-та, затвори, за силови мерки, за социалното министерство и социални помощи.

Изработва се механизъм за обхващане на всички деца, които не посещават училище, заяви заместник-министърът на образованието Деница Сачева, цитирана от „Фокус“. Подготвят се методически указания за екипите и се разработва портал с основна информация включваща – база данни и възможни решения за всеки отделен казус. Първите проверки на екипите започват от 1-ви септември.