Намеренията на "Ислямска държава" след атаките в Париж

Франция винаги е била начело на списъка на реторичните цели на „Ислямска държава“. „Знайте, че искаме Париж – с разрешението на Аллах, преди Рим и преди Испания, след като почерним живота ви и унищожим Белия дом, Биг Бен и Айфеловата кула“, заяви Абу Мохаммед ал-Аднани, говорител на ИДИЛ. Но това трябваше да бъде дългосрочен план, може би осъществен от „нашите деца и внуци“, добави той през март, много преди зверствата във френската столица, коментира Economist.

Вместо това в краткосрочен план бойците бяха насочвани към основните бойни полета на групировката в Ирак и Сирия, където ИДИЛ контролира част от територията. За разлика от Ал Кайда, която се специализира в атаки срещу „далечния враг“ в Америка и Европа, ИДИЛ се фокусира върху изграждането и борбата за своя „халифат“ в Ирак и Сирия и в привличането на поддръжници на други места в Близкия изток докато държавите се сриват. Абу Бакр ал-Багдади, лидерът на групировката, никога не е бил част от световното джихадистко движение и се смята, че не е пътувал извън Ирак и Сирия.

Ужасите в Париж на 13 ноември обаче, както и последните случаи на атаки, за чието осъществяване ИДИЛ пое отговорност , може би са знак за промяна в стратегията. Сред тези нападения са двете бомби в Бейрут на 12 ноември и експлозията, която свали руски самолет в Египет на 31 октомври (бомба в Анкара, която отне живота на над 100 души на 10 октомври, също е приписвана на ИДИЛ, макар тя да не е поела отговорността за това).

Официални представители на Америка и Европа казват, че нападателите в Париж са комуникирали с основните лидери на ИДИЛ в Сирия преди атаките. Според иракските представители правителството им е изпратило предупреждение за предстоящо нападение от група на Запад (някои изрично споменават Франция). Френският президент Франсоа Оланд обяви, че касапницата е била „добре подготвена, организирана и планирана в чужбина“. Ако основните лидери на ИДИЛ са управлявали атаките, това представлява ескалация на групировката, която до момента действа по-скоро като вдъхновение, а не подбудител на агресия срещу цели на Запада. Въпросът тогава е защо?

Ако повярваме на ИДИЛ, атаките са възмездие за въздушните нападения на Запада срещу групировката в Ирак и Сирия, където групата е под натиск. Кюрдските бойци Пешмерга, с помощта на тези въздушни удари, успяха да си възвърнат град Синджар в северозападен Ирак, заплашвайки линиите за доставка между двата основни бастиона на групата – Ракка в Сирия и Мосул в Ирак. Иракската армия е обкръжила контролирания от ИДИЛ град Рамади на запад от Багдад. А на 12 ноември удар на американски дрон уби Мохамед Емуази, палача на ИДИЛ, известен като „Джихади Джон“.

За ИДИЛ зрелищни нападения в чужбина може би изглеждат като най-ефективния начин за ответен удар и за възпиране на по-интензивната намеса на външни сили, независимо дали това е последната интервенция на Русия в Сирия или по-отдавнашния ангажимент на Франция. Атаките върху цели на Запад може би представляват и форма на въоръжена пропаганда. Докато ИДИЛ бива отслабена у дома, групировката може би търси начин да запази достойнството си и да покаже сила по всеки възможен начин. Ако обаче целта е възпиране, то това вероятно ще се окаже контрапродуктивно. Западните правителства обещават да засилят борбата си срещу ИДИЛ. Френските военни самолети вече нанасят удари по военните на "Ислямска държава" в Сирия в отговор на атентата в Париж.

Каквато и да е непосредствената причина за тази очевидна промяна на стратегията, може би е най-добре да мислим за нея като за страна на характера, която най-накрая излиза наяве. Въпреки че по-голямата част от реториката на групировката е насочена към местните врагове в Близкия изток, отдавна има призиви за завладяване на Запада от страна на лидерите на ИДИЛ. „Все още не сте видели нищо от нас“, каза Аднани по отношение на Запада в началото на годината. Опасенията са, че макар групировката да е под по-голям натиск у дома възможно е тя да се активизира по-често в чужбина, избирайки меки цели в западните градове, приключващи с големи заглавия по медиите.

Още за атентатите в Париж четете тук