Графика на деня: Производството на електроенергия от ВЕИ в ЕС

Сред най-значителните изменения в енергетиката през последното десетилетие е рязкото увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници, за сметка на употребата на изкопаеми горива. Най-често, особено в западните държави, тази тенденция е плод на целенасочена политика на субсидиране, заместване, забранителни режими и данъчно облагане, чиято крайна цел е намаляването на въглеродните емисии и други замърсители, както и постепенното елиминиране на зависимостта от изкопаеми горива. Това пише в анализа си за „Инфограф“ Адриан Николов. 

Много страни (в това число всички държави от ЕС, много американски щати и Китай) имат заложени средносрочни цели за постигане на определен дял на енергия от възобновяеми източници в общото производство на електроенергия. Този преход е крайъгълен камък на енергийната им политика. Този текст си поставя за цел да сравни дела на енергия от възобновяеми източници на световно равнище, както и да направи груба оценка на възможността за постигане на заложените цели.

Основният източник на информация за това сравнение са данните, предоставяни от US Energy Information Administration (EIA), съчетани с по-нови данни за страните от ЕС от Eurostat и собствени изчисления въз основа на тези данни.

Дял на електроенергията от възобновяеми източници

Под електроенергия от възобновяеми източници EIA разбира такава, създадена във водноелектрически, слънчеви, вятърни, геотермални и приливни електроцентрали, както и от изгаряне на биомаса и отпадъци. Представените тук данни са за дела на електроенергията генерирана от такива източници. Последната година, за която има данни е 2012, но предвид относително ниският темп на изменение в повечето държави, те са сравнително актуални и представителни и днес.

На пръв поглед изглежда, че енергийният сектор далеч не е толкова доминиран от генерираната от ядрени централи и изгаряне на изкопаеми горива енергия. Според данните на EIA 21% от електроенегргията в света се генерира от ВЕИ. Причина за това е, че има редица държави, при които на практика цялото производство е от такива източници, например Лесото (100% електричество от водноелектрически централи), Непал (99,4% водноелектрически) и Исландия (99,9% микс от водноелектрически и геотермални централи). Като цяло най-много страни с голям дял на ВЕИ има в Африка и Южна Америка.

От другата страна застават държави, в които към 2012 г. електроенергия от ВЕИ не се генерира. Това важи най-вече за Близкия Изток, където средната за региона стойност е едва 2,5%, но в много държави (Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ) тя е много близо до 0%. Такава често липсва и при малките островни държави.

Интересно е да се проследи и какъв е делът на отделните ВЕИ, тъй като в държавите, които разчитат предимно на такива източници на енергия, обикновено преобладава само един от тях. Към 2012 г. 77,3% от цялата електроенергия от ВЕИ на световно равнище е била генерирана от водноелектрически централи – най-старият и „традиционен“ метод от изброените по-горе. Около 11% се генерира от вятърни централи, 8% - от изгаряне на биомаса и отпадъци, 2% - от слънчеви централи, а 1,4% - от геотермални централи. Вятърните и слънчевите централи имат по-значителен дял в ЕС и САЩ. Обратно: водноелектрическите централи се срещат по-често в развиващите се държави в Африка и Южна Америка.

Потребление на енергия от възобновяеми източници в ЕС

ЕС залага целите си не на база произведена електроенергия, а вместо това следи дела на ВЕИ в потреблението.

Оттук идват и разликите между данните на EIA и Eurostat – съществуват разминавания между произведена и потребявана електроенергия, като обикновено потреблението е по-ниско. Отделните страни имат различни заложени цели: от 10% от потреблението на енергия до 2020 г. в Малта до 49% в Швеция, а целевата средна за ЕС стойност е 20%.

Към 2014 г., за когато са и последните актуални данни на европейската статистическа агенция, в ЕС-28 средният дял е 16%, спрямо 9% през 2005 г. Иначе казано, поетите политически ангажименти за разширяването му се изпълняват, а достигането им през 2020 г. далеч не изглежда непостижимо.

Между отделните страни членки има значителни различия. При някои между една трета и половината потребление е на енергия от ВЕИ. Такива са например Швеция (52%), Финландия (38%) и Латвия (38%). При други страни енергията от ВЕИ съставлява незначителна част - например в Люксембург (4,5%), Малта (4,7%) и Холандия (5,5%).

Дял на ВЕИ в България

През периода, за който Eurostat публикува данни, България е увеличила почти двойно потреблението си на енергия от ВЕИ – от 9% през 2005 г. до 18% през 2014 г. Трябва да отбележим обаче, че общият дял в потреблението е намалял с 1 процентен пункт спрямо 2013 г. Без данните за следващите години трудно може да се каже дали това е начало на тенденция към свиване на дела на ВЕИ.

Eurostat предоставя и разбивки за потреблението на ВЕИ в няколко сектора. Например, в транспорта в България към 2014 г. се ползва 5,3% енергия от ВЕИ (в сравнение с 0,3% през 2005 г.), в генерирането на електроенергия – 18,9% (спрямо 9,3% през 2005 г.), а в отоплението и охлаждането – 28,3% (спрямо 14,3% през 2005 г.).

Данните на EIA позволяват да разгледаме и структурата на производството на електроенергия от ВЕИ (за 2012 г.). Според агенцията, 60,3% от електроенергията от ВЕИ в България идва от водноелектрически централи, 23% - от вятърни, 15,3% - от слънчеви, а 1,2% - от биомаса и отпадъци.