Държавите от Европейския съюз (ЕС) все още остават силно разединени относно идеята за налагането на данък върху някои финансови трансакции до 2016 г., докато крайният срок за вземане на решението наближава, пише Wall Street Journal.
11 от 28-те страни членки, включително Франция, Германия, Италия и Испания, са единодушни за прокарването на закон върху търговията с акции и деривати, след като разговорите за общоевропейски закон върху финансовите трансакции пропаднаха през 2012 г. Противоречията обаче идват от това кои финансови инструменти да бъдат облагани и къде да отиват парите. Някои от държавите, водени от Франция, подкрепят идеята за данък единствено върху акциите и ограничен брой суапове за кредитно неизпълнение.
Други обаче са за налагането на по-широкообхватен закон, който да включва по-широк набор от деривати и следователно да генерира по-големи приходи за националните правителства. „Няма да подкрепим данък, който да служи само като параван“, заяви финансовият министър на Австрия Ханс Йорг Шелинг, визирайки френското предложение.
Облагането на финансовите сделки има широка подкрепа сред европейските избиратели на фона на милиардите, харчени от техните правителства за спасяването на фалиращи банки в последните години, а освен това все още е в ход съкращаването на публичните разходи. Някои финансови министри също подкрепят данъка като начин за ограничаване на високочестотната търговия и спекулациите, на които се гледа като на вредящи на националните икономики.
Съществуват обаче и страхове, че налагането на данък върху финансовите сделки ще подтикне инвеститорите да пренасочат трансакциите си към други страни, като това разубеди редица държави да подкрепят по-широкообхватен данък или идеята изобщо.
През 2011 г. Европейската комисия (ЕК) за пръв път предложи данък върху финансовите трансакции, но досега само 11 държави подкрепят идеята. Комисията предложи ставка от 0,1% върху сделките с акции и облигации и ставка от 0,01% върху трансакциите на деривати. Според изчисленият данъкът в този му вид ще генерира годишни приходи между 30 и 35 млрд. евро. Обсъжданите в момента варианти обаче ще носят доста по-ниски постъпления.


Българите свиват консумацията на хляб и тестени изделия, предпочитат плодове и зеленчуци
Марк Рюте залага на подчертани дипломатически ласкателства за запазване на американското участие в НАТО
Руските жени отказват да раждат, нацията се топи с до 800 000 души на година
Учени предупреждават: Само климатикът не може да се справи с екстремните горещини
Съветник на Илияна Йотова спаси дете в Гърция
AI влиза в ролята на туристически гид в Бургас
И демократите в САЩ залагат на популистки кандидати
Американската доминация на бойното поле е заплашена
Британското „поколение от спалнята“ е цъкаща бомба
Сривът на един крипто токен показва мащаба на заплахата от AI хакерство
Ето какво дели Никола Цолов от Formula 1
Германец остана без книжка заради пускането на климатик
С каква кола се придвижва Лео Меси на световното
Как работи новата ръчна скоростна кутия на Ferrari
Изкуственият интелект предизвика нова криза в автомобилната индустрия
Русия е много сериозна заплаха
Гръцките потребители сред най-песимистичните в ЕС – шест от десет с финансови затруднения
Огромно богатство в архивите: България пази безценни документи от векове
Нов удар по програмата Eurofighter: кризата в европейската отбранителна логистика се задълбочава
Тежка катастрофа затвори пътя Добрич – Варна, има пострадали