Графика на деня: Икономическата бомба с часовников механизъм, пред която се изправя Макрон

Още по време на кандидатпрезидентската кампания победителят от вота във Франция Еманюел Макрон определи като "грамадна" задача бъдещата икономическа реформа.

Според него икономиката се нуждае от задълбочени промени. Програмата му призовава за по-ниски корпоративни данъци, повече гъвкавост на трудовите правила и по-опростена пенсионна система, пише Bloomberg.

Една от причините защо са нужни такива грандиозни промени е че нито един от двамата му предшественици – Франсоа Оланд и Никола Саркози, не постигнаха кой знае какво. През последните 10 години, понякога наричани Изгубеното десетилетие за Франция, икономическите проблеми на страната продължаваха да се трупат. Графиките показват резултатите и това, с което трябва да се пребори Макрон, ако иска да преобрази страната си.

Националният дълг, например, почти се е удвоил през последното десетилетие, доближавайки се до тревожния праг от 100% от брутния вътрешен продукт (БВП). Миналата година бремето на публичния дълг на Франция задмина това на Германия – икономика, която е с над една трета по-голяма от френската.

Ключов двигател на това развитие са щедрите социални разходи на страната, които са по-големи като дял от БВП от съответния дял от бюджета на всички други големи развити страни.

Бързо застаряващото население на Франция също е предизвикателство за паричните потоци на правителството, тъй като все по-малко трудоспособни хора издържат пенсионната система. Макар че т.нар. коефициент на зависимост при старите хора във Франция е над средния за Европа през всяка една от последните 10 години, разликата напоследък се стеснява.

В същото време по отношение на работната сила високите разходи за труд на единица за френските работодатели отдавна се възприемат като един от основните конкурентни недостатъци в страната.

„Разходите за труд и регулациите вероятно са най-спешният приоритет“, казва Брюно Кавалие, главен икономист в Oddo Securities в Париж. „Реформите в този сектор може да създадат шок в доверието, макар че за да се види ефектът, ще са нужни няколко години", казва той.

Трудностите в наемането и освобождаването на служители, както и различните разходи, свързани с тях, и данъците, възложени от правителството, са друга причина, която обяснява трайно високите нива на безработица във Франция. През последните години нивото ѝ достига двуцифрени стойности в процентно изражение.

Френските компании се оплакват и от тежкото данъчно бреме. В региона на Париж, например, през 2015 г. ефективната корпоративна ставка е било средно близо 35% спрямо 21% в Лондон и 27% в Брюксел.

„Диагнозата на Макрон е, че има твърде много спирачки пред наемането на хора и частните инвестиции. Това е първият път от много години, в който нов президент осъзнава това икономическо послание“, казва Кавалие.