Ядрената енергетика - една от темите на политическите дебати в Европа

Ролята на ядрената енергетика отново влезе в центъра на политическия дебат в различни краища на Европа, пише онлайн изданието EUObserver.com.

Тази седмица в две държави ще има дискусии за зависимостта им от ядрената енергия. Във вторник (14 октомври) парламентът на Финландия ще обсъди плана за ново ядрено съоръжение, докато френският парламент ще гласува енергийния пакет, който предвижда намаляването на зависимостта на страната от ядрената енергия.

През миналата седмица Европейската комисия (ЕК) одобри плановете на Великобритания за изграждането на нова ядрена централа. Съоръжението трябва да осигурява 7% от енергията на Обединеното кралство от 2023 г. Също през миналата седмица еврокомисарят по конкуренцията Хоакин Алмуня коментира, че британската помощ за проекта не представлява незаконна държавна помощ. 

Природозащитници обаче се опасяват, че одобрението на британския проект ще създаде прецедент и ще насърчи и други държави от Европейския съюз (ЕС) да субсидират ядрени централи.

Независимо от държавните субсидии, ядрената енергия е и изглежда ще остане важен източник на енергия за една съществена част от ЕС. Половината от 28-те страни-членки на Европейския съюз имат ядрени електроцентрали, които произвеждат 14 процента от енергията, консумирана в блока. Във Франция например от ядрени централи се произвежда три четвърти от потребяваната електроенергия в страната.

След ядрената авария във Фукушима през март 2011 няколко европейски държави решиха да намалят зависимостта си от ядрената енергия или напълно да се откажат от строителството на нови реактори. Германия например реши да прекрати работата всички атомни електроцентрали до 2022 г., а Швейцария, която не е член на ЕС, реши да се откаже от плановете за нови реактори и постепенно да прекрати производството на ядрена енергия до 2034 г.

Планът за съживяване на ядрената енергетика в Италия се провали с гръм и трясък: 94% от гласоподавателите се обявиха против ядрената енергетика на референдум, проведен три месеца след аварията във Фукушима. В Италия ядрени електроцентрали функционираха в периода от 1960 до 1990 г. Заради силната обществена реакция на аварията в Чернобил обаче централите бяха затворени, припомня изданието.

Междувременно през 2012 г. белгийското правителство, ръководено от премиера Елио ди Рупо, реши, че страната трябва да се освободи от ядрените проекти до 2025 г. Първата стъпка е затварянето на два реактора през следващата година.

Закриването им обаче ще се забави. Белгия е изправена пред евентуален недостиг на енергия през тази зима по ирония на съдбата, защото три други ядрени реактори трябваше временно да прекратят работа.

От аварията във Фукушима изминаха над три години и половина и като че ли обществената съпротива срещу ядрената енергия започна да угасва, пише още EUObserver. Подобно явление се е наблюдавало и при аварията в Чернобил – силно противопоставяне непосредствено след инцидента. Година по-късно броят на противниците на ядрената енергетика намалява.

Трудно е да се говори за "европейска нагласа" към ядрената енергия. Резултатите от най-новата анкета на Европейската комисия показват големи различия между отделните държави в общността. Общественото мнение по въпроса варира в целия континент и има културни и исторически корени. Във Великобритания обаче нагласите са останали относително стабилни, въпреки аварията във Фукушима.

Същевременно обаче ядрената енергетика може да помогне на някои държави да постигнат целите си за намаляване на вредните емисии, излъчвани заради централите на изкопаеми горива, отбелязва изданието. Предстои европейските лидери да определят целите за климата към 2030 г.