"Ислямска държава" като предизвикателство за амбициите на Европа

Шенгенското споразумение на Европейския съюз (ЕС) за свободното придвижване е от голяма полза за гражданите – популярно и ценно удобство, както и потенциален символ за политическа и икономическа интеграция, коментира BloombergView. След зверствата в Париж и на фона на продължаващата бежанска криза, тази система е в опасност. За да я спаси, Европа ще трябва да предприеме сериозни промени.

Освен всичко друго зоната без вътрешни граници, обхващаща много страни, предполага уеднаквен контрол на външните граници, унифицирана политика спрямо бежанците и сътрудничество между националната полиция и службите за сигурност. Европа обяви шенгенското си пространство без да е установила нито една от тези предпоставки.

Моделът може би звучи познат. Единната валута на Европа изпълнява пряката практическа цел да подкрепя търговията, както и да символизира по-големите амбиции на ЕС. Но за да успее, като минимум тя също изисква споделяне на фискалната тежест и пълна интеграция на финансовия пазар. При липсата на тези иновации европроектът се провали в първия си голям тест.

Методичното премахване на еврото е почти невъзможно, затова и тези липсващи фискални и парични реформи остават от жизнена необходимост. Премахването на Шенген, за съжаление, ще бъде много по-праволинейно.

Всъщност то вече започна, когато Франция затвори границите си, а други страни преустановиха различни шенгенски задължения, уж само временно.

Предизвикателството пред Европа е да поправи Шенген, така че то наистина да работи. Целта трябва да бъде баланс между възможността за свободно придвижване и не толкова привлекателните политики, необходими в подкрепа на този ангажимент.

ЕС не прави почти нищо за съвместен контрол на външните си граници, оставяйки задачата на различните държавни власти. Политиките на страните членки спрямо бежанците са в абсолютен хаос, като държавите с „късмета“ да са достатъчно близо до Сирия и други конфликтни райони трябва да се справят с проблема сами или да го прехвърлят на съседите си.

Съвместните мерки за подкрепа на усилията на страните, които са на фронтовите линии са крайно недостатъчни.

Сътрудничеството в областта на сигурността и разузнаването е потенциално още по-спорно. Заради сериозната заплаха от „Ислямска държава“ за безопасността на Европа, службите за национална сигурност трябва да си сътрудничат много по-тясно, не просто да споделят информация, но да извършват общи антитерористични операции – въпреки че централизирането на тези функции с право ще предизвика безпокойство сред много от гражданите на Европа.

Премахването на вътрешните граници – подобно на премахването на националните валути, създава предизвикателства, които се решават най-добре от действия на транснационално ниво. Но, благодарение на еврото, транснационалните амбиции на ЕС бяха под заплаха дори преди появата на милиони бежанци и масови убийци на „Ислямска държава“.

Самите напрежения, които са причина за по-нататъшни реформи на ЕС, затрудняват именно тези реформи.

Ако се стигне до пълно премахване на Шенген, то това ще бъде сериозна загуба. Но няма да бъде катастрофа. Само по себе си то няма да се отрази на правото на гражданите на ЕС да работят и живеят на други места в рамките на ЕС.

Нещо повече, поддържането на Шенген на всяка цена по-вероятно ще предизвика дори по-ожесточена реакция срещу ЕС и дейността му, вместо да подобри перспективите на Европа за допълнителна интеграция. Временното възстановяване на някои гранични проверки, отчасти за подобряване на сигурността и отчасти, за да отговори на популярните искания, не трябва да предизвиква скърцания на зъби.

Подобна краткосрочна гъвкавост е най-добрият начин за стъпка напред, въпреки че трябва да е комбиниран със спешно решение за промяна на подхода на Европа към външните граници, бежанците и терористите. Ако ЕС не успее да предприеме действия по някой от тези въпроси, той ще трябва да ограничи амбициите си и да избира вдъхновяващите си символи по-внимателно.