Могат ли атаките срещу ИДИЛ да подпомогнат френската икономика?

Президентът на Франция Франсоа Оланд обяви, че европейската държава е във война с „Ислямска държава“, но какви ще бъдат икономическите последствия от това?

За по-малко от седмица от трагичните събития в Париж, където терористите от „Ислямска държава“ убиха 129 души, френското правителство вече нанесе два съществени удара върху терористичната групировка в Сирия, пише в свой анализ CNBC. Оланд остави на заден план изискванията на Европейския съюз относно размера на бюджетния дефицит и одобри финансирането на военните действия, заявявайки, че „Пактът за сигурност е по-важен от пакта за стабилност“.

Според класическия кейнсиански анализ разходите за война могат да са стимул за икономическия растеж.

„Разходите на публичния сектор се покачват значително във военно време, но тези на частния се свиват, защото потреблението е несигурно. Като цяло това води до стимулиране на търсенето“, посочва Вилем Буитер, главен икономист в Citi, пред CNBC. „Войните никога не са били финансирани с балансиран бюджет“.

Може да се окаже, че без да иска, Европейската централна банка (ЕЦБ) ще подаде ръка на Оланд, повишавайки паричните стимули в еврозоната и намалявайки още повече разходите за вземане на заеми.

„С възможното повишаване на количествените улеснения от страна на ЕЦБ през декември, дългът и дефицитът ще се монетаризират през задния изход“, посочва Буитер.

„Ако искаш да вземеш заем – времето е добро, но е още по-добро за печатане на пари“, коментира още той.

Военният бюджет на Франция вече е сравнително разточителен, особено за държава, граничеща само с приятелски настроени западноевропейски партньори. Миналата година Париж похарчи 53,1 млрд. долара за отбрана. Почти същата сума е похарчила и Индия - държава с далеч по-голямо население и граница с Пакистан, с която е в исторически конфликт. Франция има и повече ядрени оръжия от Китай.

След години на опасения около кредитната криза, Оланд трябваше да намали разходите, но сега това е изключено.