България ще преговаря за дългосрочен заем за строителството на 240 км от „Хемус“

България ще преговаря за дългосрочен заем с международни банки за строителството на 240 км от магистрала „Хемус“. Това каза пред bTV министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Преговорите ще се водят вероятно с Европейската инвестиционна банка и Световната банка, а намерението е заемът да се изплаща в продължение на 17 години.

„Магистрала "Хемус" е топприоритет като нов стратегически проект, който да подкрепи развитието на Северна България. Без тази магистрала няма да имаме икономическо развитие“, заяви Павлова.

Тя припомни, че през следващата година може да започне изграждането на нови 60 км от Ябланица до разклона Плевен – Ловеч. За този участък имало спестени средства от магистрала „Струма“.

След това следва големият 240-километров участък до Шумен, за който по думите на министъра е нужен „огромен ресурс – около половин млрд. евро“.

Намерение да преговаря за заем за завършването на аутобана имаше и служебното правителство.

Лиляна Павлова припомни, че лот 4 на магистрала „Струма“ (от Сандански до Кулата) е критично важно да бъде завършен, тъй като се пречи на движението за Гърция.

Припомняме, че служебното правителство прекрати договора за изграждане на участъка с изпълнителя "Актор" АСД, тъй като пътната агенция установи при внезапна проверка, че там не се работи.

Строителният министър се ангажира лот 2 на „Струма“ (Дупница – Благоевград) да е готов до ноември 2015 г. Тя допълни, че участъкът между Благоевград и Сандански (лот 3) ще ни струва половин милиард евро, затова ще се търсят възможности сумата да бъде намалена.

При работата по двата лота на магистрала „Марица“ има забавяне, но Лиляна Павлова декларира, че то ще бъде наваксано.

Работата по проектите е разчетена за пълен мандат на кабинета, обясни тя.

След визитата в Брюксел заедно с вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев, както и министрите на транспорта Ивайло Московски и на околната среда Ивелина Василева, Павлова посочи какви проблеми е имало в диалога с евроекспертите. „От страна на ЕК виждаме загуба на доверие в държавата, в институциите и в това, че държавата може да се справи“, обясни тя.