Мерки по ПРСР остават блокирани заради предварителни условия на Брюксел

България трябва да изпълни някои предварителни условия, поставени от Европейската комисия, за да има право да отвори всички мерки по новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. Това не е единствената програма, по която сме се споразумели с Брюксел да ползваме пълния ресурс след реформи в определени сектори. Например бюджетът за ВиК проекти по програма „Околна среда“ ще бъде достъпен изцяло, едва след като приключи водната реформа и са налице прединвестиционните проучвания, които да синхронизират инвестициите във всеки отделен регион.

По ПРСР вече бяха приети проекти по подмярка 4.1 за инвестиции в стопанствата, по която кандидатстваха близо 3400 земеделци и подмярка 6.1 за младите фермери, по която бяха подадени около 2600 заявления.

Това обаче няма как да се случи към момента с няколко мерки и подмерки, които е възможно да бъдат отворени на по-късен етап, тъй като за отварянето им е нужна допълнителна работа, която трябва да бъде свършена от различни министерства. Ето кои са мерките:

4.3 “Инвестиции в инфраструктура“;
7.3 „Широколентова инфраструктура“;
12.2 „Компенсаторни плащания за Натура 2000 в гори“;
12.3 „Компенсаторни плащания за селскостопански райони, включени  в плановете за управление на речните басейни“;
13.3 „Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от специфични ограничения“;
15.1 „Плащания за задължения за опазване на околната среда в горите“;
М 17 „Управление на риска“.

За да бъдат отворени например горските мерки, в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗИП) МЗХ трябва да създаде слой „гори“. Само така собствениците им ще могат да кандидатстват за компенсации, ако търпят ограничения заради Натура 2000. След обновяването на софтуера ще могат да се компенсират пропуснати ползи и загуби от доходи, както и допълнителните дейности, които се прилагат за опазване на околната среда, заяви на семинар за ПРСР Юлия Григорова от WWF.

Всички заповеди за Натура 2000 по директивата на местообитанията освен това трябва да бъдат разписани и публикувани в Държавен вестник до края на 2015 г., което е задължение на екоминистерството.

„Там, където има ограничения и забрани за горскостопански практики в горските територии, трябва да има и слой, който да показва кои са териториите в Натура 2000. При кандидатстването с формуляр в общинската служба по земеделие собствениците ще очертават какви ангажименти поемат, а служителите автоматично ще виждат дали имотът търпи ограничения и забрани“, допълни тя.

Според нея положителен ефект ще имат компенсаторните плащания и за земеделските земи и влажни зони, които са ценни местообитания на видове. „Това ще намали емисиите на опасни вещества във водите и можем да очакваме устойчивото им използване“, коментира Юлия Григорова.

За да бъде обаче отворена подмярката за компенсаторни плащания за райони със специфични ограничения, трябва да изпълним още едно условие – първо през юли 2016 година трябва да влязат в сила новите Планове за управление на речните басейни (ПУРБ), което също е задължение на МОСВ. Необходимо е в плановете да бъдат посочени адекватни мерки за подобряване на състоянието на земеделските земи, попадащи в речен басейн с план за управление.

„В европейския Регламент № 1305/2013 за развитието на селските райони изрично е записано, че фермерите имат право на подкрепа за хектар земеделска площ или за хектар гора, ако те са в Натура 2000 или пък се изпълняват задължения по Рамковата директива за водите. До края на 2015 г. трябва да бъдат разработени ПУРБ за периода 2016-2020 г., които да влязат в сила през втората половина на 2016 година“, коментира Юлия Григорова.

Тя допълни, че за да бъде отворена подмярката за широколентова инфраструктура (или скоростен интернет), трябва да се направи анализ в кои райони няма да има бизнес интерес за частни инвестиции.