Бюджетът на НЗОК за 2016 г. е разчетен да не влиза в дефицит

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2016 г. е балансиран и разчетен така, че да не влиза в дефицит в края на годината, каквато бе практиката досега. Това казва в интервю за в. Труд министърът на здравеопазването Петър Москов.

Бюджетът на НЗОК за 2016 г., както ще го защитава правителството пред парламента и както е одобрен единодушно от целия Надзорен съвет на касата, е със 129 млн. лв., или с 4,2% повече спрямо тазгодишния, коментира министърът.

Москов гарантира, че оттук нататък вложеното от здравните осигуровки и държавата ще бъде контролирано, включително и като ефективност на резултатите от лечението през много и различни механизми. Той напомня за задължителните отчисления от печалбите на фармацевтичните фирми, които се връщат обратно в бюджета на НЗОК, за въвеждането на много по-ясна ценова политика, която е ориентирана към 100% заплащане на референтните медикаменти във всяка група лекарства.

„Амбицията ни е през следващата година да има по един напълно платен медикамент за всяко кардиологично заболяване (примерно високо кръвно налягане, аритмия, стенокардия), за който в момента пациентите доплащат 25 или 50% от стойността му. Средносрочната политика на НЗОК е и при останалите социално значими заболявания поетапно и в годините да се осигури също по един напълно безплатен медикамент. Но да припомним, че и днес българите с диабет получават напълно покрита, и то най-модерната в цялата Европа терапия“, обяснява Петър Москов.

Липсата на контрол, както досега, от НЗОК ще се промени, посочва още здравният министър. По думите му целта на всички мерки не е спестяване на средства, напротив - парите за здравеопазване ще се увеличават, тъй като модерната медицина го изисква. Но те трябва да се изразходват ефективно като се намалят злоупотребите и кражбите. В този случай парите наистина ще отиват само за пациента, уточнява Москов.

Контролните механизми заедно с целия процес на електронизация на здравеопазването, електронните рецепта и направление, ще бъдат все по-изсветлени, категоричен е той.

Относно наредбата за основния пакет Москов посочва, че държавата ще задава базови критерии, което не отменя правото на БЛС и НЗОК да преговарят допълнителни изисквания по рамковия договор. И пояснява, че става дума за критериите за влизане и излизане от болница, които са „ясно и точно разписани“.

В самата наредба обаче са разписани огромно количество базови критерии, на които трябва да отговаря пациентът, за да бъде приет в болница. В основния пакет са всички заболявания, които водят до тежки последици и инвалидизация, чието лечение ще се случва моментално, с пълната финансова и кадрова обезпеченост на системата, посочи министърът. В допълнителния пакет пък са заболявания с хронично протичане и с възможност за амбулаторно проследяване на пациента. „Просто казано - възможността едно хронично заболяване да бъде третирано сега, веднага и в болница, зависи именно от покриването на тези нови ясни и точни критерии, описани в проектонаредбата. Т.е. ако състоянието ви е тежко, ще се лекувате на мига в болница. Но ако то не отговаря на критериите, а е само желание на някой да напълни отделението си с пациенти с фалшива диагноза, то ще остане неудовлетворено“, обяснява Москов.

В наредбата за достъпа на пациента ще се регламентира нова национална публична листа с ясни номера, с кода на болницата, на клиниката и на пациента за плановия прием, който може да бъде осъществяван, обяснява още Москов. В тази листа ще се отбелязва под кой номер, на коя дата и в коя болница ще бъде отложено до 2 месеца плановото лечение на заболяването на пациента. Това се прави, за да няма спекулации и за да не се стига до случаи, при които аз да си казвам „Мога ли по немедицински мотиви да прередя останалите?!“.

Пациентът по ЕГН ще може да влиза в тази листа и да вижда, че на определена дата ще му бъде извършена плановата операция. Освен това няма да има възможност по субективни и немедицински мотиви да се получава пренареждане на списъка, ако някой осигури финансови стимули за системата.

Националната листа ще дава информация, преди да се запишете в някоя болница, къде може да бъдете приет планово по-рано в други лечебни заведения, обясни той.

Относно въвеждането на амбулаторни процедури Москов обяснява: „Прехвърляме 15 клинични пътеки в доболничната помощ, които ще могат да се изпълняват като амбулаторни процедури (в диагностичните блокове на болниците), за което вече не е нужно пациентът да лежи в болница по 3 дни. Гастроскопията е типичен пример за извънболнично приложение. По този начин ще се направи ясно остойностяване на медикаментите, консумативите и труда на специалистите. Т.е. ще изчезне черната дупка клинична пътека, при която за сходни по тежест рискове в състоянието на болния и квалификацията на лекарите в един случай тя излиза 5000 лв., а в друг - 500 лв. За целта започваме с въвеждането на амбулаторните процедури“.

Петър Москов ще бъде участник в Здравен дебат на 10 ноември на тема "Промените в здравния сектор – една година на предизвикателства и възможности", организиран от Puls.bg и Клуб Investor.bg