Една бизнес история с домашно сладко

Всяка сряда Мая Ангелова е на фермерски пазар и продава сладка, които прави в цеха си в планинското село Превала в Западна Стара планина. Там природата е непокътната, а икономиката неразвита. Сладката ѝ за пазара са красиво опаковни и гордо изложени, и търсенето често надвишава предлагането.

Само преди пет години тя е в сивия сектор и бърка сладка на котлона в собствената си кухня, после продава малките партиди на пазар в някой голям град веднъж или два пъти в годината, пише в свой репортаж БТА.

От тогава досега тя и партньорката ѝ са се разраснали и имат малък цех за сладка, магазин и демонстрационен център за кори за баница, всички те разположени в сградата на бившата селска фурна. Казва уверено, че е разработила добър продукт и има устойчив бизнес с бъдеще. Сега се надява да може да изгради партньорство с туроператори, които да доведат туристи в демонстрационния център. А после, след като сезонът за правене на сладка отдавна е свършил, планира да започне да пече хляб за съселяните си. 

Шансът за тях дошъл с петгодишния българо-швейцарски проект "За Балкана и хората", който им предоставил финансова и експертна помощ, за да превърнат кухненското си начинание в жизнеспособен малък бизнес. Проектът работи с около 50 ферми и малки бизнеси, като цели да покаже как може едновременно да се опазва природата и да се развива устойчив бизнес в райони с висока екологична стойност.

"За Балкана и хората" има официален печат за успех: през 2016 печели Наградата на Натура 2000 на Европейската комисия за най-добър проект в категорията "Социално - икономически ползи".

Според д-р Стоилко Апостолов обаче има много повече от наградата, заради което проектът може да се счита изключително успешен.

„Успяхме да събудим искрата за живот и волята за честен бизнес и честен поминък в малки предприемачи и фермери в Северозападна България. Район, който от 20 години е символ на забрава, отчаяние, бедност и безизходица," каза д-р Апостолов в интервю за БТА. Той вярва, че проектът е успял да върне свободния и предприемчив дух на семейните ферми да произвеждат и да продават качествена и автентична храна.

„Да инвестират и да се развиват, да печелят честно от труда си, а не да чакат само субсидиите."Гордее се с това, че проектът е успял да сближи различни малки семейни предприятия в планинските райони - фермери, къщи за гости, ресторанти, занаятчии - да предлагат комплексна услуга на клиенти, да се подкрепят взаимно и да си помагат.
Екипът на проекта успял да убеди администрацията и контролните органи по храните и по опазване на природата, че работещите и устойчиви семейни предприятия в планинските райони са най-важният фактор срещу обезлюдяването, което е ендемично в селските райони на страната. 

Д-р Апостолов вижда в работата си с властите голям пробив за проекта."Според мен най-големият успех е промяната в нагласите на БАБХ към преработката във фермата. Възможността фермерите да преработват и да продават легално е една огромна промяна, за която през 2008 г. само си мечтаехме. Това може да има огромни последици в бъдеще, да провокира развитието на една истинска ориентирана към клиентите група от фермери, да промени изцяло мнението на гражданите за селяните и т.н. А това е много важно за всички".