ЕК и СБ дадоха лоши оценки на българското здравеопазване

Лоша оценка за състоянието на българското здравеопазване дадоха в докладите си от Европейската комисия (ЕК) и Световната банка (СБ). Изводите бяха представени в Министерския съвет в присъствието на здравния министър Петър Москов и всички участници в сектора.

Основните критики и в двата независими един от друг доклада на практика откриват сходни проблеми и дават идентични препоръки към сектора у нас. Идентифицираните проблеми са непрекъснато увеличаващите се разходи за здраве без постигане на реални задоволителни резултати, изключително високият процент на доплащането за здраве от страна на пациента, неефективното финансиране на лекарственото лечение, липсата на преход от болнична към извънболнична помощ, липсата на контрол при разходването на наличните ресурси.

Въпреки като цяло негативните оценки от Европейската комисия посочиха, че планът на правителството за реформи в здравеопазването отговаря до голяма степен на препоръките, което би довело и до по-позитивни оценки в следващия доклад.

Докладът на ЕК за здравния сектор у нас от тази година отчита влошаване на държавното финансиране за сектора през миналата година и спешната нужда от провеждането на структурни реформи. Като основни проблеми се посочват слабото финансиране, слабите резултати от предприеманите мерки и неефективност при усвояването на средствата.

България не успява да постигне и добри резултати за равен достъп до здравни услуги, отчита ЕК в доклада си. Нужни са и стъпки за премахването на финансовия натиск върху пациентите, за да се постигне достъпност. Като проблем се посочва и високата степен на неплащане на здравни вноски, както и огромната леглова база в болниците ни. ЕК препоръчва да се намали легловата база, но не само чрез закриване на структури, а чрез други мерки, които да са съобразени с нуждите на населението по региони.

От Комисията препоръчват и пренасочване от болнични към амбулаторни услуги, което би спестило много средства, както и обвързването на системата със социалните грижи, което би решило проблема с високите разходи на болниците. Заради растящия брой на хронично болните ни препоръчват и развитие на интегрирани медицински услуги за долекуване.

Като цяло посланието от доклада на ЕК е, че българското здравеопазване все още е нереформиран сектор, който трябва да осигури финансовата си стабилност чрез реформи. Основната препоръка е за мерки за ефективното усвояване на средствата чрез промени в остойностяването на услугите, както и мерки за набъбналия болничен сектор.

Докладът на Световната банка бе представен в резюме от постоянния представител на банката у нас Тони Томпсън, който отчете, че у нас не се виждат реалните резултати от разходваните средства за здраве, не се използват добре ресурсите на системата и тя не е ефективна.

Разходите за здраве растат, а резултатите не са добри, посочи Томпсън и коментира, че делът на доплащането тук е изключително висок – през 2012 година достига 47% от пациента, което е два пъти повече от препоръчаното от Световната здравна организация. Беше посочено, че световната тенденция е именно към намаляване на доплащането за здраве от пациентите.

От СБ посочиха, че 4 на сто от домакинствата са преминали под линията на бедност заради необходимостта да си доплащат за здравеопазване. Други 20 на сто от хората с ниски доходи нямат достъп до медицински грижи заради липсата на средства.

СБ отчита, че все още у нас няма недостиг на лекари, но малка част от тях работят там, където е проблемът – при незаразните заболявания, където е и най-голямата смъртност.

Анализът посочва, че болничната помощ у нас е фрагментирана, има много болнични легла, а в същото време половината от постъпилите в болница биха могли да се лекуват амбулаторно. Нужно е и да се премахнат стимулите пациенти да се прехвърлят за болнично лечение, препоръчват от СБ.

В анализа се препоръчва още реформа на информационната система на Здравната каса и подобряване на ефективността при разходването на наличния ресурс. Друга препоръка е овладяването на разходите при спешната помощ и при заплащането на някои определени скъпи медикаменти, които тежат на бюджета.

Министърът на здравеопазването Петър Москов определи изводите от докладите като удовлетворителни и се зарадва, че от ЕК и СБ одобряват плана му за реформи.

„И двете гледни точки – на ЕК и на Световната банка, дадоха оценка, че стъпките на реформата са добри и в изпълнение на препоръките и по стабилизиране на системата“, каза здравният министър Петър Москов пред журналисти. Той поясни, че не става дума само за финансова дисциплина, а за по-ефективно използване на наличния ресурс за здраве.

„Имаме раздута болнична инфраструктура, имаме огромно количество болници, което друга европейска държава няма на глава от население, и недобрите ни здравни показатели показват, че това не е добре“, каза Москов. По думите му очевидно е, че начинът на финансиране и на структуриране на системата трябва да бъдат променени.

Министърът коментира, че големият процент на доплащане от пациента за здраве "не може да се промени изведнъж с магическа пръчка". Това ще е резултат от всички мерки, които предприемаме, всяка една мярка, която предлагаме, е в тази посока, каза Москов. Важна стъпка за това е постигане на споразумение с фармацевтичната индустрия за споделяне на разходите за медикаменти, посочи още министърът.