ЕК оставя България под наблюдение заради прекомерни икономически дисбаланси

България ще продължи да бъде обект на специален мониторинг заради прекомерните икономически дисбаланси, наблюдавани в страната. Това обяви Европейската комисия (ЕК) в прессъобщение по повод годишния си анализ на икономическата и социалната ситуация в държавите членки.

Комисията започна задълбочени прегледи на 13 държави членки, включително България, през ноември миналата година, с цел да анализира дали са засегнати от макроикономически дисбаланси и колко сериозни са те. Специалният мониторинг е насочен към техните ответни мерки на политиката чрез по-активен диалог с националните органи, чрез експертни мисии и доклади за напредъка. (Комисията прекратява процедурата срещу Финландия, тъй като вече не се наблюдават дисбаланси по смисъла на процедурата при макроикономически дисбаланси.)

Макар че стабилността на банковия сектор в България като цяло укрепва, все още съществуват уязвимости, които налагат рискове върху системата, пише в доклада на ЕК. Капиталовата адекватност, покритието на риска и ликвидността са се подобрили, а прегледът на качеството на активите и стрес тестовете са показали стабилни резултати. Въпреки това, според доклада, някои институции се нуждаят от по-специално внимание. Сред основните предизвикателства, които остават пред властите, е борбата с трудните за оценка активи и нездравите бизнес практики, включително кредитирането между свързани лица.

Според ЕК има уязвимости и в секторите на застраховането и пенсионното осигуряване, както и в техния надзор. Въпреки като цяло стабилното представяне при прегледа им могат да бъдат видени слабости при някои застрахователни компании и групи. Инвестиции на свързани лица, кръстосана собственост и определени застрахователни договори продължават да са предизвикателство за властите, посочва ЕК. Освен това прегледът на сектора не е оценил напълно силата на групово ниво на някои компании, което е довело до допълнителни неясноти.

Според анализа въпреки продължаващото намаляване на задлъжнялостта високият частен дълг, по-голямата част от който представлява заеми на нефинансови компании, продължава да буди опасения. Високият корпоративен дълг на България може да натежи негативно върху среднсрочните перспективи на растеж. Намаляването на задлъжнялостта е било ограничено от забавено приемане на реформите по несъстоятелност и липсата на дълбок пазар за продажбата на необслужвани заеми.

Въпреки известните подобрения бизнес средата също продължава да среща трудности, което се отразява на инвестициите. Усещането за корупция, слабите институции и нестабилната правна рамка остава повод за опасения в това отношение, се отбелязва в анализа. Слабото доверие в съдебната система и публичните институции пък спират частните инвестиции. Забавянето на реформата по Закона за малките предприятия остава проблематично.

Други сфери, в които ЕК смята, че България има нужда от допълнителна работа, са пазарът на труда, сивата икономика, образованието и здравната система. По отношение на пазара на труда, макар че се виждат някои подобрения, все още има неизползван потенциал на заетостта с високи нива на липса на активност, дългосрочна безработица, както и млади хора, които не работят, не учат или не се обучават, посочва докладът. Нещо повече, трайно високият дял на необявена заетост изкривява пазара на труда и намалява фискалните приходи. Във връзка с това е и оценката на ЕК, че макар през 2015 г. да е подобрено събирането на данъците, сивата икономика остава твърде висока.

Образователната система пък не предоставя на учениците нужните умения, а достъпът до качественото образование е неравномерен, посочва докладът. Макар че се отбелязва напредъкът с образователната система с прилагането на Закон за предучилищното и училищното образование, както и с реформата в професионалното образование и обучение, ЕК посочва, че деца от семейства с по-нисък социално-икономически статут, включително ромското население, не се радват на равни образователни възможности, и то от ранна детска възраст.

По отношение на здравеопазването ключовите предизвикателства включват ограничения достъп, слабото финансиране, както и емиграцията на професионалисти от сектора. Разходите за обществено здравеопазване са много по-ниски от средното ниво в ЕС, макар че е приоритет в бюджета за 2017 г. Докладът отбелязва и допълнителните затруднения заради плащането за избор на екип и други услуги „под масата“.

Високият дял на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване, остава голямо икономическо и социално предизвикателство. Според ЕК системата за социална защита не предоставя адекватно ниво на подкрепа, а групите в най-висок риск остават децата, възрастните, ромите и хората в селските райони.

ЕК все пак отбелязва, че България е постигнала известен напредък по препоръките и в икономическо отношение. Според доклада финансовият сектор показва положителни тенденции въпреки известните слабости. Водещите индикатори са се подобрили след пазарните сътресения през 2014 г. с фалита на КТБ. Кредитирането в частния сектор показва признаци на развиващо се възстановяване, особено сред домакинствата.

Икономическото представяне също укрепва, се посочва в доклада. Частното потребление е било ключов двигател за растежа на БВП от 3,6% през 2015 г. и очакваните 3,3% за 2016 г. Макар че представянето на износа е стабилно през 2016 г., очаква се влиянието на нетния износ към растежа през 2017 г. рязко да спадне заради силния внос в резултат на нарастващото местно търсене. Предвижда се инвестициите, рязко понижили се през 2016 г., да се засилят през настоящата година с по-активното използване на европейските фондове. Неравенството в доходите обаче нараства бързо и в момента е на много високи нива.

Фискалната консолидация се е придвижила по-бързо от очакванията. Оценката за бюджетния дефицит е за понижение до 0,3% от БВП през 2016 г., като ще продължи да намалява през 2017 и 2018 г. Очаква се публичният дълг да се понижава отново от 2017 г. след временен ръст през 2016 г.