Галъп: Българите виждат най-високи нива на корупция сред политиците

Българите на практика слагат знак за равенство между политиката и корупцията. Именно корупцията и политическото влияние в работата на съда са възприемани и като основни проблеми в съдебната система.

Това сочат данните от експресно проучване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено сред 1605 души в цялата страна, чрез пряко телефонно интервю между 14 и 19 юли. Изследването е част от собствена изследователска програма на агенцията, посветена на актуалната тема за съдебната власт, престъпността. 

Данните свидетелстват за това, че голяма част от оценките за институциите у нас се споделят автоматично, без ясен допир до работата на тези институции. В обществото е създадена трайна щампа върху съдебната система, която върви ръка за ръка с институциите на политическата власт и често получава негативи от тях, коментират социолозите. 

Помолени да степенуват корумпираните, на първо място, с 23 на сто, хората споменават политиците, следват болниците и митниците. Помолени да кажат кого биха поставили на второ място по корупция, 18 на сто посочват "съда", а помолени да назоват трети, 16 на сто казват "полицията". 

Помолени обаче да кажат дали някога им е искан подкуп от политик, само 2 процента свидетелстват за нещо подобно. Оказва се, че българите намират най-високи нива на корупция сред политиците, но без пряко да са били потърпевши. 

Социолозите са тествали и някои твърдения. Видими мнозинства /близо 90 на сто/ са съгласните с твърденията, че проблемите в съдебната система всъщност се създават от политиците и че те нямат интерес да променят сегашното положение.

Двата проблема - корупция и политическа намеса - проличават навсякъде. Например, корупцията и политическото влияние в съда автоматично са възприемани като първопричина и за липсата на осъдителни присъди. С 55 на сто споменавания този проблем се споменава като главен. С пъти по-малко са споменаванията на остаряло законодателство, некачествена работа на прокуратурата или МВР.

Нуждата от реформа в съдебната власт масово се разбира по-скоро като нужда от премахването на тези проблеми, а не толкова в нейните експертни детайли. Обществото мисли по тези теми с голяма доза инерция и отговори "по навик", коментират социолозите.

Българите се отнасят с по-високо одобрение към институциите, които изглеждат деполитизирани, инструментални и дори репресивни. Обратно, институциите, които по-скоро се свързват с политическата власт или със съдебната система, са почти автоматично критикувани, посочват от "Галъп". 

Одобрението към НАП (одобрение 60 на сто и неодобрение 32 процента), Държавната агенция национална сигурност (51 на сто срещу 35 процента), МВР (54 на сто и съответно 42 процента) е чувствително в сравнение с това към съдебната власт, Министерството на правосъдието или пък парламента. 

Някъде в средата в "подреждането" на институциите остава правителството (одобрение 42 на сто и неодобрение 54 процента). 

Както обикновено, на ЕС се гледа като на коректив на българските институции. 64 на сто одобряват факта, че у нас има европейски надзор по отношение на правосъдието и вътрешните работи, макар чувствителен да е и делът от 30 на сто на обратното мнение. 

В същото време декларираният от респондентите досег до институциите на съдебната власт е ограничен. Прокуратурата, заедно с митниците, например, е с под една десета споменавания на въпрос дали анкетираните са имали контакт в последните две години, а съдът - с малко над една десета. На другия полюс, например - близо 70 процента, декларират, че са имали досег със системата на здравеопазването в последните две години. Близо половината от запитаните - с общинската администрация. 

72 на сто от запитаните признават, че не намират себе си за запознати със съдебната реформа. Усещането за незапознатост е повсеместно. Липсва убеждението, че реформата, самоуправлението в съда и т.н. водят към преодоляване на корупцията. Именно корупцията се сочи като най-сериозен проблем на съдебната система - с 33 процента споменавания.

От "Галъп" коментират, че масовото съзнание е далеч от всякаква информираност и детайлност, то просто проявява ясен усет: съдебната система трябва да работи за хората и да е отчетна.